Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Мириам Ву се намираше в болница „Сьодра“, пребита от някакъв рус великан, който я отвлякъл пред апартамента й на Лундагатан. Състоянието й било сериозно.

Паоло Роберто я бе спасил. Не беше ясно как се е озовал пред склада в Нюкварн. Засипваха го с въпроси на излизане от болницата, но той не искаше да коментира. Лицето му изглеждаше така, сякаш се беше бил десет рунда с ръце, завързани на гърба.

В гористата местност, където е била отведена Мириам Ву, открили останките на двама души. Вечерта съобщиха, че полицията възнамерява да копае и на трето място. Съществувала вероятност да има още заровени трупове.

Чак след това обърнаха внимание на преследването на Лисбет Саландер.

Кръгът около нея се стеснявал. През деня полицията я обградила във вилна зона в близост до Сталархолмен. Била въоръжена и опасна. Простреляла член на „Hell’s Angels“, вероятно двама. Стрелбата прозвучала в двора на лятната къща на Нилс Бюрман. Вечерта полицията решила, че заподозряната вероятно е успяла да се промъкне през обсадата и да напусне района. Ръководителят на предварителното разследване Ричард Екстрьом бе дал пресконференция. Отговорите му бяха уклончиви. Не, не можел да отговори на въпроса дали Лисбет Саландер е свързана с „Hell’s Angels“. Не, не можел да потвърди сведенията, че Лисбет Саландер е била забелязана край склада в Нюкварн. Не, нямало улики, че става дума за разчистване на сметки в подземния свят. Не, не е установено, че Лисбет Саландер е действала сама по време на убийствата в Еншеде. Полицията, подчерта Екстрьом, никога не е твърдяла, че тя е извършила престъпленията, а я издирва, за да я разпита във връзка с убийствата.

Лисбет Саландер сбърчи чело. Явно нещо бе повлияло на хода на полицейското разследване.

Влезе в интернет и прочете първо статиите във вестниците, посветени на събитията от деня, а след това проникна последователно в твърдите дискове на прокурор Екстрьом, Драган Армански и Микаел Блумквист.

В електронната поща на Екстрьом имаше няколко доста интересни писма, включително кратко послание от криминален инспектор Ян Бублански от 17,22 часа. То съдържаше опустошителна критика на начина, по който Екстрьом ръководеше предварителното разследване. Краят на писмото много приличаше на ултиматум. Имейлът на Бублански се състоеше от подточки. Той искаше: а) криминален инспектор Соня Мудиг незабавно да бъде върната в екипа, който работи по разследването; б) разследването да се ориентира към версии за алтернативен извършител на убийствата в Еншеде, както и в) да бъде извършено задълбочено проучване на неизвестното лице, използващо псевдонима Зала.

Обвиненията срещу Лисбет Саландер се градят единствено на едно силно косвено доказателство — отпечатъците й върху оръжието на убийството. Това, както много добре знаеш, доказва само, че тя е държала оръжието, но не и че е стреляла с него, а още по-малко, че го е насочила срещу жертвите на убийството.

В момента знаем, че в драмата са замесени и други лица, че полицията в Сьодертеле е открила два заровени трупа в околностите на града и че ще копаят на още едно място. Складът е собственост на братовчед на Карл-Магнус Лундин. Очевидно е, че Лисбет Саландер, колкото и избухлива да е и от каквото и психично заболяване да страда, едва ли е забъркана в това.

Бублански завършваше с констатацията, че ако исканията му не бъдат удовлетворени, ще бъде принуден да се оттегли от разследването и да вдигне достатъчно шум около това. Екстрьом му бе отвърнал да постъпи както намери за добре.

Лисбет откри повече, и то значително по-озадачаваща информация на твърдия диск на Драган Армански. Кратка кореспонденция с финансовия отдел на „Милтън“ разкриваше, че Никлас Ериксон е освободен от компанията, считано от днес. Трябваше да му бъде изплатена неизползваната отпуска, както и компенсация в размер на тримесечна заплата. Писмо до дежурния охранител съдържаше заповед при пристигането на Никлас Ериксон в сградата той да бъде отведен до бюрото си, за да прибере личните си вещи, след което да бъде изведен от сградата. С трето писмо до техническия отдел се нареждаше пропускът на Ериксон да бъде обявен за невалиден.

По-интересна обаче бе кратката кореспонденция на Драган Армански с адвоката на „Милтън Секюрити“ Франк Алениус. Драган го питаше какъв е най-добрият начин, по който Лисбет Саландер може да бъде представлявана, в случай че бъде арестувана. Алениус му бе отвърнал, че няма причини „Милтън“ да се ангажира със случая на бивш служител на компанията, извършил убийство. Последиците от подобна намеса на „Милтън Секюрити“ биха били по-скоро негативни за компанията. Армански му отговаряше злобно, че обвиненията срещу Лисбет Саландер все още не са доказани и че в случая става дума да бъде оказана подкрепа на бивш служител, който самият Драган Армански смята за невинен.