Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Александър Залаченко бе работил за Сепо.

И не ставаше дума за разследване, а за заличаване на факти. Залаченко бе по-важен от Агнета Саландер. Не трябваше да бъде идентифициран и изобличен. Залаченко не съществуваше.

Не Залаченко е бил проблемът, а Лисбет Саландер — лудото момиче, което е заплашвало да разкрие една от най-важните тайни в кралството.

Тайна, за която не бе подозирала. Лисбет размишляваше. Досещаше се, че Залаченко е срещнал майка й почти веднага след пристигането си в Швеция и й се е представил с истинското си име. Все още не е разполагал с фалшива самоличност и шведско име. Това обясняваше защо през всичките тези години така и не успя да открие името му в обществения регистър — защото не знаеше как се казва. Шведската държава му бе дала ново име.

Разбираше защо бяха прикрили историята. Ако срещу Залаченко повдигнеха обвинения за упражняване на насилие, адвокатът на Агнета Саландер щеше да се разрови в миналото му. „Къде работите, г-н Залаченко? Как се казвате всъщност?“

Ако Лисбет Саландер попаднеше под опеката на социалните служби, вероятността някой да започне да се рови в случая й бе значително по-малка. Беше твърде млада, за да бъде съдена, но все пак, ако полицията извършеше сериозно разследване на нападението с бензиновата бомба, последствията за Залаченко щяха да са същите. Можеше да си представи заглавията по вестниците. Следователно разследването е трябвало да бъде поверено на доверен човек. След това да се засекрети и погребе толкова надълбоко, че никой да не може да го открие. Същото трябваше да се случи и с Лисбет Саландер.

Гунар Бьорк.

„Санкт Стефан“.

Петер Телебориан.

Обяснението я изпълни с ярост.

„Уважаеми власти… Ще си поговоря с вас, стига някога да открия човек, който да ме изслуша.“

За миг се зачуди какво щеше да си помисли социалният министър, ако през вратата на сградата, в която се помещаваше министерството му, влетеше коктейл „Молотов“. Тъй като липсваха сведения за каквито и да било отговорни лица, трябваше да се задоволи с Петер Телебориан. Реши да се заеме с него сериозно, след като приключеше с другата история.

Въпреки това имаше неща, които все още й убягваха. Залаченко се бе появил отново след всичките тези години. Даг Свенсон заплашваше да го разобличи. Два куршума. В Даг Свенсон и Мия Бергман. А по оръжието на убийствата имаше нейни отпечатъци…

Залаченко или човекът, когото бе изпратил да му свърши работата, естествено, нямаше как да знае, че тя е открила револвера в кутията в чекмеджето на бюрото на Бюрман и го е пипала. Това беше чиста случайност, но Лисбет още от началото подозираше, че има връзка между Бюрман и Зала.

Въпреки това нещо не се връзваше. Тя се замисли и се опита да пренареди парчетата от пъзела.

Имаше само едно логично заключение.

Бюрман.

Бюрман я бе проучвал детайлно. Бе открил връзката между нея и Залаченко. И се беше обърнал към Залаченко.

Разполагаше с филм, който показваше как Бюрман я изнасилва. С това го държеше в шах. Бюрман вероятно си е въобразявал, че Залаченко може да принуди Лисбет да му разкрие къде го държи.

Тя скочи от прозореца, отвори чекмеджето на бюрото си и извади компактдиска. Бе го надписала „Бюрман“ с флумастер. Дори не го държеше в кутийка. Не го бе и гледала, след като го показа на Бюрман преди две години. Подържа го в ръка, след което отново го прибра в чекмеджето.

Бюрман беше идиот. Ако се бе държал прилично, щеше да го остави на мира, стига да успееше да отмени попечителството. Залаченко никога нямаше да го остави да се измъкне. Бюрман завинаги щеше да се превърне в негово вярно куче. Подобаващо наказание.

Мрежата на Залаченко. Някое от звената й водеше до МК „Свавелшьо“.

Русият великан.

Той бе ключът.

Трябваше да го открие и да го принуди да й разкрие местонахождението на Залаченко.

Запали нова цигара и се загледа в цитаделата край Шепсхолмен. След това плъзна поглед към влакчето на ужасите в увеселителния парк „Грьона Лунд“. Изведнъж си каза на висок глас, имитирайки герой на филм, който бе гледала някога по телевизията:

— Daaaddyyyy, I am coming to get yooooou 81 81 Татко, ще те пипна (англ.). — Б.пр. .

Ако някой я бе чул, щеше да реши, че е напълно луда. В седем и половина пусна телевизора си, за да чуе последните новини от преследването на Лисбет Саландер. Преживя най-големия шок в живота си.

Бублански успя да се свърже с Ханс Фасте по мобилния телефон малко след осем вечерта. Не си размениха никакви любезности. Бублански не го попита къде е бил, а вместо това хладно го информира за случилото се през деня.