Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Фасте беше в шок.

Циркът в полицията му бе дошъл в повече и той бе постъпил както никога досега, докато е на работа. В яда си бе отишъл в центъра. След известно време си изключи телефона, седна в ресторанта на Централна гара и изпи две бири, докато се тресеше от яд.

След това се прибра, взе душ и заспа.

Имаше нужда от сън.

Събуди се навреме, за да чуе централната емисия новини по държавната телевизия и зяпна от изумление, докато слушаше анонса. Гроб в Нюкварн. Лисбет Саландер е простреляла президента на МК „Свавелшьо“. Гонитба през южните предградия. Кръгът се стесняваше.

Включи си телефона.

Проклетият Бублански му се обади почти веднага и му съобщи, че разследването е поело в друга посока, като официално се работи върху нова версия за друг извършител, и още, че Фасте трябва да смени Йеркер Холмберг на местопрестъплението край Нюкварн. Преди самата развръзка на случая Саландер Фасте щеше да събира фасове в гората, докато другите я преследват.

Какво общо имаше МК „Свавелшьо“ с всичко това?

Ами ако проклетата лесбийка Мудиг излезеше права?

Не бе възможно.

Трябваше да е Саландер.

Искаше той да я залови. Толкова много искаше да я залови, че ръцете го заболяха, докато стискаше мобилния си телефон.

Микаел ходеше напред-назад пред прозореца в малката болнична стая. Наближаваше седем и половина вечерта. Бяха говорили неспирно почти час.

— Седнете, преди да си изтъркате подметките — рече Палмгрен.

Микаел седна.

— Всички тези тайни — поде журналистът. — Нищо не разбирах, преди да ми разкажете за миналото на Залаченко. Бях виждал единствено докладите за Лисбет, които постановяваха, че страда от психическо заболяване.

— Петер Телебориан.

— Явно има някаква договорка с Бьорк. Сигурно си сътрудничат.

Микаел се замисли. Каквото и да се случеше, Петер Телебориан щеше да се превърне в обект на журналистическо разследване.

— Лисбет ми каза да стоя настрана от него. Каза ми и че е зъл.

Холгер Палмгрен го погледна строго.

— Кога го е казала?

Микаел замлъкна. После се усмихна и погледна Палмгрен.

— Още тайни. По дяволите! Влязох във връзка с нея, докато се криеше. Чрез компютъра ми. Изпращаше ми кратки кодирани съобщения, но през цялото време ме е насочвала накъдето трябва.

Холгер Палмгрен въздъхна.

— А вие, естествено, не сте разказали на полицията.

— Не. Не точно.

— Официално не сте разказали и на мен. Много е добра с компютрите.

„Не можеш да си представиш колко.“

— Вярвам силно, че все някой ден ще си стъпи на краката. Може в момента да й е трудно, но тя е боец.

„Не й е особено трудно. Все пак открадна почти три милиарда крони. Няма да умре от глад. И тя като Пипи Дългото чорапче си има сандък със злато.“

— Това, което не мога да разбера напълно — продължи Микаел, — е защо не сте направили нищо през всичките тези години.

Холгер Палмгрен отново въздъхна. Бе неописуемо тъжен.

— Провалих се — рече той. — Когато приех да съм неин попечител, гледах на нея като на поредното момиче с проблеми. Грижел съм се за дузини такива деца. Случаят й ми бе възложен от Стефан Бродхенсшьо, докато бе шеф на социалните. По това време тя вече лежеше в „Санкт Стефан“ и аз дори не се срещнах с нея през първата година. Говорих няколко пъти с Телебориан и той ми обясни, че тя страда от психоза и че получава възможно най-доброто лечение. Аз, разбира се, му повярвах. След това разговарях и с Йонас Берингер, който бе шеф на болницата по същото време. Не мисля, че е имал нещо общо с цялата история. Проучи случая й по моя молба и двамата се разбрахме да се опитаме да я върнем обратно в обществото с помощта на приемни родители. Тогава беше на петнайсет.

— И вие сте я подкрепяли през годините.

— Недостатъчно. Започнах да се боря за нея след епизода в метрото. До този момент вече я бях опознал и много я харесвах. Беше силна. Успях да се преборя с иска за въдворяването й в психиатрията. Компромисът бе да бъде обявена за лице, което не е в състояние да се грижи само за себе си, и аз да стана неин попечител.

— Едва ли Бьорк е можел да повлияе върху решението на съда. Това не би останало незабелязано. Той е искал да я държи заключена и се е опитвал да я очерни посредством докладите на лекари като Телебориан, като се е надявал, че съдът ще вземе единственото логично решение. Вместо това обаче те са застанали на ваша страна.

— Никога не съм смятал, че трябва да бъде под попечителство. Но ако трябва да съм честен, не направих почти нищо, за да променя нещата. Трябваше да предприема по-сериозни действия по-рано. Аз обаче страшно много харесвах Лисбет… И все го отлагах. Носех твърде много дини под една мишница. А после се разболях.