Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Микаел кимна.

— Не мисля, че имате основание да се самообвинявате. Всъщност сте един от малкото хора, които са я подкрепяли през годините.

— Проблемът бе, че така и не разбрах, че е трябвало да реагирам. Лисбет беше мой клиент, но не ми бе казала нищо за Залаченко. След излизането й от „Санкт Стефан“ й трябваха доста години, преди да започне поне малко да ми вярва. Едва след края на процеса ми направи впечатление, че постепенно започва да общува с мен повече, отколкото предполагаха деловите ни отношения.

— Как стана така, че ви е разказала за Залаченко?

— Предполагам, че накрая въпреки всичко е започнала да ми вярва. Освен това на няколко пъти подхващах разговор с нея за отменянето на попечителството. Мисли над предложението ми няколко месеца. Накрая ми се обади и поиска да се видим. Бе взела решение. Разказа ми за Залаченко и нейната версия защо се е получило така.

— Разбирам.

— Предполагам, разбирате, че ми беше доста трудно да смеля информацията. Тогава започнах да се ровя в историята. Не можах да открия Залаченко дори в регистъра. Беше ми трудно да преценя дали не си измисля.

— След като сте получили удар, за неин попечител е определен Бюрман. Едва ли е случайно.

— Не, не знам дали някога ще успеем да го докажем, но предполагам, че ако се разровим достатъчно надълбоко, ще разберем… кой е получил след Бьорк задачата да оправя бакиите на Залаченко.

— Разбирам защо Лисбет категорично отказва да разговаря с психолози и с представители на властта — рече Микаел. — Всеки път, когато е решавала да го стори, нещата само са се влошавали. Опитала се е да обясни на дузина възрастни какво се е случило, но никой не е искал да я чуе. Сама се е помъчила да спаси живота на майка си и да я защити от един психопат. Накрая е направила единственото, което й е оставало. А вместо да я похвалят, я затварят в лудница.

— Не е толкова просто. Надявам се, разбирате, че Лисбет не е напълно нормална — рече Палмгрен остро.

— Какво имате предвид?

— Знаете за проблемите в детството й и през училищните години.

— Бяха описани във всеки ежедневник. И аз щях да имам проблеми в училище, ако растях в подобна среда.

— Проблемите й далеч не се изчерпват с поведението и провиненията й в училище. Прочел съм всички психиатрични експертизи, но никоя от тях не поставя диагноза. Въпреки това смятам, че ще се съгласите с мен — Лисбет Саландер не е като останалите хора. Играли ли сте шах с нея някога?

— Не.

— Притежава фотографска памет.

— Знам. Разбрах го, докато общувах с нея.

— Добре. Тя обожава загадки. Веднъж, когато ме посети на Коледа, я подмамих да реши няколко задачи от тест за интелигентност на „Менса“. Бяха от типа, при който са представени пет символа, които си приличат, и трябва да откриете шестия.

— Ясно.

— Аз самият също се бях пробвал и бях отговорил правилно на около половината въпроси. А си блъсках главата над тях в продължение на две вечери. Тя само погледна листовете и отговори правилно на всеки въпрос.

— Така е — рече Микаел. — Лисбет е много специално момиче.

— Изключително трудно й е да взаимодейства с останалите хора. Предположих, че страда от синдром на Аспергер 82 82 Вид аутизъм. — Б.пр. или нещо подобно. Ако прочетете клиничната картина на пациенти с поставена диагноза синдром на Аспергер, ще откриете неща, които с пълна сила се отнасят за Лисбет, но има също толкова пункта, по които тя се отличава от тях.

Замлъкна за момент.

— Тя не представлява никаква опасност за хора, които не я закачат и се отнасят с уважение към нея.

Микаел кимна.

— Но без съмнение е склонна към насилие — рече Палмгрен тихо. — Ако бъде провокирана или се почувства застрашена, може да реагира изключително яростно.

Микаел отново кимна.

— Въпросът е какво да правим оттук нататък — рече Холгер Палмгрен.

— Ще открием Залаченко — отвърна Микаел.

В този миг Сиварнандан почука на вратата.

— Надявам се, че не ви прекъсвам, но ако се интересувате от Лисбет Саландер, трябва да включите телевизора и да гледате новините по националната телевизия.

Лисбет Саландер трепереше от ярост. Сутринта спокойно бе отишла до лятната къща на Бюрман. Не бе включвала компютъра си от предната вечер, а през деня беше твърде заета, за да слуша новините. Знаеше, че суматохата край Сталархолмен определено ще бъде отразена, но изобщо не бе подготвена за това, което чуваше в момента. Беше шокирана.