Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Актът й за раждане. Баща — неизвестен.

— Залаченко е баща на Лисбет — повтори Микаел.

— Разказа ми какво се е случило един-единствен път за всичките години, през които я познавам. Това се случи около месец преди да получа удар. Разбрах следното. Залаченко се появява за първи път в средата на седемдесетте. Запознава се с майката на Лисбет през 1977 г., събират се и от връзката им се раждат две деца.

— Две?

— Лисбет и сестра й Камила. Близначки са.

— Мили боже, искате да ми кажете, че има още една като нея.

— Много са различни. Но това е съвсем друга история. Майката на Лисбет всъщност се казва Агнета София Шьоландер. Тя е на седемнайсет, когато се запознава с Александър Залаченко. Не знам как точно са се срещнали, но доколкото разбрах, е била доста безволево момиче, лесна плячка за един по-възрастен и опитен мъж. Залаченко успява силно да я впечатли и тя хлътва до уши по него.

— Разбирам.

— Залаченко обаче се оказва всичко друго, но не и приятен и добър. Той е доста по-възрастен от нея. Предполагам, че си е търсил жена, която да иска да прави секс с него, но нищо повече.

— Мисля, че сте прав.

— Майката на Лисбет вероятно си е мечтаела за сигурно бъдеще с него, но бракът изобщо не го е интересувал. Не се женят, въпреки това през 1979 г. тя променя фамилията си от Шьоландер на Саландер. Вероятно това е бил нейният начин да подчертае, че двамата са свързани.

— Какво искате да кажете?

— Зала. Саландер.

— Мили боже!

— Заех се да проуча историята точно преди да се разболея. Има право да вземе тази фамилия, защото майка й, бабата на Лисбет, всъщност се казва Саландер. Впоследствие се оказва, че Залаченко е истински психопат. Напива се и подлага Агнета на жесток тормоз. Доколкото разбрах, това се е случвало редовно в детството на Лисбет и сестра й. Лисбет си спомня, че Залаченко се е появявал през равни интервали от време. Случвало се да отсъства и доста дълго, но после изведнъж отново се връщал в апартамента на Лундагатан. Всеки път се повтаряло едно и също. Залаченко идвал, за да прави секс и да се напие, а накрая измъчвал Агнета Саландер по всевъзможни начини. Лисбет ми разказа подробности, които свидетелстваха, че насилието над нея не е било единствено физическо. Залаченко е бил въоръжен, държал се е враждебно и садистично, упражнявал е и психически терор. Доколкото разбрах, насилието става все по-яростно през годините. Майката на Лисбет живее в ужас през по-голямата част на осемдесетте.

— И децата ли бие?

— Не. Очевидно не е проявявал абсолютно никакъв интерес към дъщерите си. Почти не ги поздравявал. Майка им обикновено ги изпращала в малката стая, когато Залаченко идвал, и не им позволявала да излизат оттам без позволение. Рядко плясвал Лисбет или сестра й, най-вече ако му пречели или го притеснявали. Майката е основният обект на насилието му.

— Дяволска работа. Горката Лисбет.

Холгер Палмгрен кимна.

— Лисбет ми разказа всичко това месец преди да получа удар. За първи път говореше открито за случилото се. Точно бях решил, че е време да се сложи край на тези глупости с попечителството и всичко останало. Лисбет не е по-глупава от мен или от теб. Бях започнал да се подготвям за внасяне на делото й в съда. После получих удар, а когато се събудих, се намирах тук.

Той махна с ръка. Една сестра почука и им сервира кафе. Палмгрен я изчака да излезе, преди да проговори отново.

— Има някои неща в тази история, които не разбирам. Агнета Саландер е била принудена да търси медицинска помощ поне дузина пъти. Прочетох картона й. Било е очевидно, че е жертва на жестоко насилие. Социалните е трябвало да се намесят. Но нищо не се случва. Лисбет и Камила са били оставени на техните грижи, докато майка им се лекувала, но веднага след изписването тя се е прибирала вкъщи в очакване на следващия побой. Според мен цялата система за защита на социалните служби се е оказала неефективна, а Агнета се е бояла твърде много, за да стори каквото и да било друго, освен да седи и да чака мъчителя си. След това се случва нещо, което Лисбет нарича Голямото зло.

— Какво?

— Залаченко не се бил появявал месеци наред. Лисбет точно навършва дванайсет и започва да вярва, че си е тръгнал завинаги. Един ден обаче той идва отново. В началото Агнета затваря Лисбет и сестра й в малката стая. След това прави секс със Залаченко. После започва тормозът. Доставя му удоволствие да измъчва другите. Заключените в стаята деца обаче вече са пораснали… Двете момичета реагират различно. Камила е скована от панически страх, че някой би могъл да разбере какво се случва в дома й. Тя отрича всичко и си затваря очите за побоите над майка си. Когато Залаченко приключва, тя излиза и го прегръща, сякаш всичко е наред.