Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Д-р Сиварнандан не отстъпваше. Микаел бе принуден да му обясни подробно ролята си в драмата. Сиварнандан се предаде след половинчасова дискусия. Помоли Микаел да изчака малко и се качи при Холгер Палмгрен, за да го попита дали ще приеме посетителя.

Сиварнандан се върна след десет минути.

— Съгласи се да се срещне с вас. Ако не ви хареса, ще ви натири от стаята си. Нямате право да го интервюирате или да публикувате каквато и да било информация от срещата ви в медиите.

— Уверявам ви, че няма да напиша и ред за това.

Стаята на Холгер Палмгрен беше малка. В нея имаше легло, шкаф и маса с няколко стола. Самият Палмгрен приличаше на белокосо кльощаво плашило, на което очевидно му бе трудно да пази равновесие. Въпреки това се изправи, когато Микаел влезе в стаята. Не му подаде ръка, но посочи към столовете край малката маса. Микаел седна. Д-р Сиварнандан остана в стаята. В началото Микаел трудно разбираше заваляната реч на Холгер Палмгрен.

— Кой сте вие, че се представяте за приятел на Лисбет Саландер, и какво искате?

Микаел се облегна назад. Помисли малко.

— Холгер, не е нужно да ми казвате нищо. Но ви моля да ме изслушате, преди да решите дали да ме изхвърлите.

Палмгрен кимна леко и докуцука до стола срещу този на Микаел.

— Запознах се с Лисбет Саландер преди около две години. Наех я да извърши едно проучване за мен, за което за съжаление не мога да говоря. Посети ме в друго населено място, където живеех временно, и работихме заедно в продължение на няколко седмици.

Чудеше се какво да сподели с Палмгрен. Реши да се придържа максимално до истината.

— През този период се случиха две неща. Лисбет ми спаси живота. Освен това станахме много добри приятели за известно време. Опознах я и много я харесах.

Микаел му разказа за връзката им, без да се впуска в детайли. Обясни как отношенията им внезапно бяха приключили по Коледа преди една година, когато Лисбет бе изчезнала в чужбина.

После започна да разказва за работата си в „Милениум“, за убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман и как изведнъж се бе оказал замесен в преследването на един убиец.

— Разбрах, че журналистите са ви притеснявали напоследък, а и вестниците публикуват глупост след глупост. Сега мога единствено да ви уверя, че не съм тук в търсене на материал за поредната статия. Тук съм заради Лисбет в качеството си на неин приятел. Вероятно съм един от малкото хора в страната, които без колебание и без задни мисли застават на нейна страна. Вярвам в невинността й. Смятам, че зад убийствата стои мъж на име Залаченко.

Микаел направи пауза. При споменаването на името Залаченко в очите на Палмгрен проблесна искра.

— Ако можете да ми дадете нещо, което да хвърли светлина върху миналото й, то сега е моментът. Ако не желаете да й помогнете, значи само ще съм си изгубил времето, но пък ще знам на чия страна сте.

Холгер Палмгрен не бе промълвил нито дума по време на разказа му. Но при последния коментар на Микаел в очите му отново се появи блясък. Усмихна се. Опита се да говори колкото се може по-бавно и по-ясно.

— Наистина искате да й помогнете.

Микаел кимна.

Холгер Палмгрен се наведе напред.

— Опишете дивана във всекидневната й.

Микаел също се усмихна.

— В редките случаи, когато съм я посещавал, съм виждал една протрита, мръсна и грозна антика. Бих предположил, че е от петдесетте. Има две безформени възглавници от кафяв плат с някакви жълти фигури. Платът е скъсан на няколко места и дунапренът се подава.

Холгер Палмгрен изведнъж се разсмя. Смехът му прозвуча по-скоро като хриптене. Погледна към д-р Сиварнандан.

— Във всеки случай е бил в апартамента й. Смята ли докторът, че има някаква възможност гостът ми да получи кафе?

— Разбира се.

Д-р Сиварнандан се изправи и излезе от стаята. Спря на вратата и кимна на Микаел.

— Александър Залаченко — рече Холгер Палмгрен веднага след като лекарят затвори вратата.

Микаел се ококори.

— Името ви е известно?

Холгер Палмгрен кимна.

— Лисбет ми каза как се казва. Мисля, че е важно да разкажа тази история на някого… в случай че внезапно си отида от този свят, което не е кой знае колко невероятно.

— Лисбет? Откъде изобщо знае за съществуването му?

— Това е баща й.

В първия миг на Микаел му бе трудно да проумее какво му казва Холгер Палмгрен. След това думите достигнаха до съзнанието му.

— Какво, по дяволите, ми казвате?

— Залаченко пристига в Швеция през седемдесетте като политически бежанец. Така и не разбрах напълно историята, а и Лисбет никога не беше особено словоохотлива на тази тема. Всъщност изобщо не искаше да говори за това.