Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Гунар Бьорк се тревожеше. Срещата с Микаел Блумквист го бе изтощила напълно. Гърбът го болеше повече от всякога. Изпи три болкоуспокояващи таблетки и се изтегна на дивана в хола. Какви ли не мисли се въртяха в главата му. След около час стана, свари вода и извади чая „Липтън“. Седна на кухненската маса и се замисли.

Можеше ли да разчита на Микаел Блумквист? Бе изиграл картите си и сега съдбата му зависеше от добрата воля на журналиста. Същевременно обаче успя да запази най-важния детайл в тайна. Самоличността и същността на ролята на Зала в цялата история. Това бе изключително важен коз.

Как, по дяволите, се забърка в тази каша? Не беше престъпник. Просто бе платил на няколко курви. Беше ерген. Онази проклета шестнайсетгодишна кучка дори не се преструваше, че го харесва. През цялото време го гледаше с отвращение.

Проклета курва. Само да не беше толкова малка. Ако бе над двайсет, нещата нямаше да изглеждат толкова зле. Медиите щяха да го разкъсат, ако се разчуеше. Блумквист също го презираше и дори не се опитваше да го скрие.

Залаченко.

Сутеньор. Каква ирония. Бе се чукал с курвите на Залаченко. А Залаченко се оказа достатъчно умен, за да стои на заден план.

Бюрман и Саландер.

И Блумквист.

Имаше един изход.

След няколко часа размисъл отиде в кабинета си и откри бележката с номера, който записа, когато се отби на работното си място по-рано през седмицата. Не само това бе скрил от Микаел Блумквист. Знаеше къде точно се намира Залаченко, но не бе говорил с него от дванайсет години. Не му се искаше никога повече да го прави.

Но Залаченко бе хлъзгав като риба. Щеше да разбере проблема. И да изчезне от лицето на земята. Да замине за чужбина и да се пенсионира. Всъщност същинската катастрофа би настъпила, ако го арестуват. Тогава всичко щеше да се провали.

Дълго се колеба, преди да вдигне слушалката и да набере номера.

— Здравей. Свен Янсон е — рече той.

Не бе използвал това свое фалшиво име от доста отдавна. Но Залаченко отлично си спомняше за кого става дума.

Бублански се срещна със Соня Мудиг на чаша кафе и сандвич в кафене „Уейнс“ на улица Васагатан в осем часа вечерта. Соня никога преди не бе виждала началника си толкова мрачен. Информира я за всичко случило се през деня. Тя дълго остана мълчалива. Накрая сложи ръката си върху неговата. За първи път го докосваше, а намеренията й бяха чисто приятелски. Той се усмихна тъжно и я погали по ръката също така приятелски.

— Може би трябва да се пенсионирам — рече той.

Тя му се усмихна с разбиране.

— Разследването върви към пълен провал — продължи Бублански. — Съобщих на Екстрьом за всички събития от днешния ден, а той ми каза да съм постъпел както намеря за добре. Съвсем се е отчаял.

— Не искам да говоря лошо за началниците си, но Екстрьом може да върви по дяволите.

Бублански кимна.

— Официално те връщат в разследването. Подозирам, че няма да ти се извини.

Тя вдигна рамене.

— Чувствам се така, сякаш цялото разследване лежи единствено на нашите плещи — рече Бублански. — Фасте изхвърча бесен сутринта, а мобилният му телефон е изключен цял ден. Ако се появи, ще трябва да се срещна с него.

— По-добре да стои настрана от разследването. Какво ще стане с Никлас Ериксон?

— Нищо. Исках да го арестувам и да му повдигна обвинения, но Екстрьом не посмя. Изритахме го, а аз се срещнах с Драган Армански и проведох сериозен разговор с него. Прекратихме сътрудничеството с „Милтън“, което за жалост означава, че ще изгубим и Сони Буман. Той е способен полицай.

— Как го прие Армански?

— Беше съсипан. Най-интересното е, че…

— Какво?

— Армански каза, че Лисбет Саландер изобщо не е харесвала Никлас Ериксон. Спомни си, че преди няколко години го посъветвала да го уволни. Казала му, че е отрепка, но отказала да обясни защо. Армански, разбира се, не я послушал.

— Ясно.

— Кърт все още е в Сьодертеле. Всеки момент ще обискират дома на Карл-Магнус Лундин. Йеркер е зает с изравянето на парчетата от трупа на постоянния клиент на затворите Кенет Густавсон Скитника край Нюкварн. Малко преди да дойда, ми се обади, че и в другия гроб също има труп. Ако се съдело по дрехите, най-вероятно бил на жена. Предполагат, че е погребана по-отдавна.

— Гробище в гората. Ян, тази история е доста по-зловеща, отколкото си мислехме в началото. Предполагам, че не подозираме Саландер за убийствата в Нюкварн.