Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Цялата тази история звучеше толкова невероятно, че Микаел се зачуди дали Гунар Бьорк не го лъже.

— Значи е останал в Швеция?

— Точно така.

— И сте го запазили в тайна?

— От години насам това е една от най-добре пазените военни тайни в Швеция. Работата е там, че имахме голяма полза от Залаченко. От края на седемдесетте до началото на осемдесетте години той бе диамантът в короната от дезертирали агенти, дори и в световен мащаб. Никога преди не се бе случвало да емигрира оперативен шеф на един от елитните отряди на ГРУ.

— Значи ви е продавал информация?

— Точно така. Изигра картите си добре и предаваше информацията на части, така че да му е най-изгодно. Благодарение на получените от него данни успяхме да разкрием един агент в щаба на НАТО в Брюксел. Даде ни и имената на наемни убийци в Анкара и Атина. Не знаеше кой знае колко за Швеция, но притежаваше информация за операции в чужбина, която ние на свой ред можехме да предоставяме на трети страни в замяна на услуги.

— С други думи, започнали сте да си сътрудничите с него.

— Дадохме му нова самоличност, като му осигурихме единствено паспорт и малко пари. Справяше се сам с живота. За това бе обучен.

Микаел дълго мълча, опитвайки се да смели информацията. След това погледна Бьорк.

— Предния път, когато бях тук, ме излъга.

— Така ли?

— Твърдеше, че си се запознал с Бюрман в полицейския клуб по стрелба през осемдесетте. Всъщност първата ви среща е била доста по-рано.

Гунар Бьорк кимна замислено.

— Отговорих така машинално. Тази информация е секретна, а и нямаше причина да навлизам в подробности относно запознанството ни. Направих връзката едва когато ме попита за Зала.

— Разкажи ми как стана.

— Бях на трийсет и три и от три години работех в Сепо. Бюрман беше на двайсет и шест и току-що се беше дипломирал. Получи работа при нас и отговаряше за някои юридически дела. Всъщност бе нещо като практикант. Бюрман е родом от Карлскруна и баща му е работил за военното разузнаване.

— И?

— Всъщност и двамата с Бюрман бяхме напълно неквалифицирани, за да работим по случая на Залаченко, но той се свърза с шведските власти в деня на изборите през 1976 г. В полицията нямаше жива душа — всички бяха или в отпуск, или трябваше да изпълняват охранителни функции. Точно в този момент Залаченко реши да влезе в полицейското управление в Нормалм, да обясни, че търси убежище и че иска да разговаря с някого от тайната полиция. Не посочи конкретен човек. Аз бях дежурен и си мислех, че става въпрос за някакъв обикновен бежанец, затова взех Бюрман с мен да ми помага. Срещнахме се със Залаченко в полицейското управление в Нормалм.

Бьорк разтърка очи.

— Той съвсем спокойно ни уведоми как се казва, кой е и за кого е работил. Бюрман водеше записки. След известно време осъзнах с кого си имам работа и едва не припаднах. Прекратих разговора и изведох Залаченко и Бюрман по най-бързия възможен начин от сградата на полицията, където всички можеха да ни чуят. Не знаех какво да правя, затова наех стая в хотел „Континентал“ срещу Централна гара, напъхах вътре Залаченко, оставих Бюрман да го пази, слязох на рецепцията и се обадих на началника си.

Изведнъж се разсмя.

— Често си мисля, че се държахме като пълни аматьори. Но така стояха нещата.

— Кой беше началникът ти?

— Това няма значение. Не възнамерявам да назовавам още хора.

Микаел вдигна рамене и не се опита да го убеждава.

— И двамата с шефа ми съзнавахме, че трябва да се отнесем към случая с най-голяма дискретност и да въвлечем в него колкото се може по-малко лица. Всъщност с Бюрман много сбърках, случаят беше доста над нивото му, но тъй като вече бе запознат с тайната, решихме, че е по-добре да оставим него, вместо да назначаваме някой друг. Предполагам, че началниците ми разсъждаваха по същия начин за новобранец като мен. Общо седем човека, свързани с тайната полиция, знаеха за съществуването на Залаченко.

— А сега колко хора знаят за историята?

— От 1976 г. до началото на деветдесетте… Всичко на всичко двайсетина човека от правителството, Върховното командване на армията и Сепо.

— А след това?

Бьорк сви рамене.

— След разпада на Съветския съюз той вече не беше интересен.

— Какво се случи след идването на Залаченко в Швеция?

Бьорк не продума толкова дълго, че Микаел взе да губи търпение.

— Ако трябва да съм честен… Залаченко се оказа златна мина и въвлечените в историята служители направиха кариера благодарение на него. Не ме разбирай погрешно, имаше страшно много работа. Определиха ме за негов ментор и през първите десет години се срещахме ако не всеки ден, то поне няколко пъти седмично. Говорим за най-важните години, когато той притежаваше актуална информация. Трябваше обаче и да го държа под око.