Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Йеркер Холмберг пристигна едновременно с полицаите от Сьодертеле точно когато линейката си тръгваше. Набързо се запозна с установените от специалния отряд факти. Нито Ниеминен, нито Лундин бяха пожелали да обяснят как са се озовали тук. Лундин изобщо не беше в състояние да говори.

— Значи разполагаме с двама рокери в кожено облекло и един „Харли Дейвидсън“. Има произведен изстрел, но няма оръжие. Правилно ли съм разбрал? — попита Холмберг.

Ръководителят на отряда кимна. Холмберг се замисли за момент.

— Можем ли да предположим, че едното от момчетата не е дошло дотук с мотор?

— Бих казал, че в техните среди това не би се сметнало за особено мъжествено — рече Юхансон.

— В такъв случай единият мотор липсва. Тъй като и оръжието го няма, бихме могли да заключим, че на мястото е присъствало и трето лице, което е успяло да изчезне.

— Звучи логично.

— Това поражда друг проблем. Ако двамата господа са пристигнали от Свавелшьо на мотори, то липсва и превозното средство на третото лице. То може да е напуснало местопрестъплението със своето превозно средство или с мотора. Разстоянието оттук до централния път към Стренгнес е доста голямо.

— Освен ако третото лице не е живеело в лятната къща.

— Хм — рече Йеркер Холмберг. — Но тя е собственост на покойния адвокат Нилс Бюрман, който определено не живее вече тук.

— Може да има замесено и четвърто лице, което да си е тръгнало с кола.

— Но защо не са избягали заедно в такъв случай? Не смятам, че в основата на цялата тази история е залегнала кражба на мотор „Харли Дейвидсън“, колкото и популярни да са тези машини.

Замисли се за миг, след което помоли полицаите от Стренгнес да определят двама служители, които да проверят дали мотоциклетът не е изоставен на някой горски път, както и да разпитат съседите дали не са забелязали нещо необичайно.

— Тук почти няма хора по това време на годината — рече ръководителят на отряда, но обеща да направи каквото може.

След това Холмберг отвори незаключената врата на къщата. Веднага откри оставените на кухненската маса папки, които съдържаха проучването на Бюрман за Саландер. Седна на един стол и започна да ги разглежда с почуда.

Йеркер Холмберг имаше късмет. Само трийсет минути след като започнаха да обикалят по съседните къщи, полицаите попаднаха на седемдесет и две годишната Анна Виктория Хансон. Тя бе прекарала целия ден в разчистване на боклука от градината си, която се намираше при отбивката за вилната зона. Да, жената виждала добре. Забелязала дребно момиче с черно яке да минава пеша покрай дома й по обяд. Около петнайсет часа се появили и двама мъже на мотоциклети. Вдигнали страшен шум. Малко след това момичето профучало в обратна посока на един от мотоциклетите. След това пристигнали и полицаите.

В момента, в който Йеркер Холмберг чу доклада, на мястото пристигна Кърт Свенсон.

— Какво се е случило? — попита той.

Йеркер Холмберг мрачно погледна колегата си и отговори:

— Не знам как да ти обясня.

— Йеркер, да не би да се опитваш да ми кажеш, че Лисбет Саландер се е появила в лятната къща на Бюрман и сама е пребила двамата председатели на МК „Свавелшьо“? — попита Бублански в телефонната слушалка.

По гласа му личеше, че е напрегнат.

— Ами, нали Паоло Роберто й е бил треньор…

— Йеркер, млъкни.

— Добре, де. Магнус Лундин има огнестрелна рана в ходилото. Съществува известен риск да остане куц. Куршумът е излязъл през задната част на петата.

— Поне не го е застреляла в главата.

— Не е имало нужда. Доколкото разбрах от специалния отряд, Лундин е имал сериозни травми по лицето, счупена челюст и два избити зъба. Медиците предполагат, че има и сътресение на мозъка. Освен раната в крака се е оплакал и от силни болки в слабините.

— Какво е състоянието на Ниеминен?

— Той е напълно здрав. Но по думите на старчето, което ги е открило, е бил в безсъзнание, когато то влязло в двора. В началото не бил контактен, но впоследствие се посъвзел и се опитал да избяга точно когато полицаите от Стренгнес пристигнали на мястото.

За първи път от доста дълго време Бублански бе напълно озадачен.

— Има и един мистериозен детайл… — рече Йеркер Холмберг.

— Не свършиха ли вече?

— Не знам как да си го обясня. Коженото яке на Ниеминен… Той нали е дошъл дотук на мотор…

— Да?

— Скъсано е.

— Как така?

— Липсва цяло парче. На гърба му има огромна дупка с размери два на два дециметра. Точно на мястото на емблемата на МК „Свавелшьо“.