Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Дежурният началник обаче бе запознат със събитията край Нюкварн, които вероятно бяха свързани с издирваната Лисбет Саландер. Тъй като Нилс Бюрман също бе обект на въпросното разследване, полицайката събра две и две. И предприе следните три действия. Спешно изпрати към Сталархолмен последния полицейски микробус, останал в управлението в Стренгнес през този натоварен ден. Обади се на колегите си от Сьодертеле и ги помоли за помощ. Те също бяха доста заети, защото по-голямата част от служителите работеха по изравянето на трупове край изгорелия склад на юг от Нюкварн. Вероятната връзка между събитията от Нюкварн и Сталархолмен обаче накара дежурния в Сьодертеле да изпрати две коли до Сталархолмен като подкрепление на колегите им от Стренгнес. Накрая дежурният началник в Стренгнес вдигна телефона, за да позвъни на криминален инспектор Ян Бублански. Намери го на мобилния.

В този момент Бублански се намираше в „Милтън Секюрити“, където възнамеряваше да проведе сериозен разговор с изпълнителния директор на компанията Драган Армански и двамата му служители Фреклунд и Буман. Никлас Ериксон отсъстваше.

Реакцията на Бублански бе да позвъни на Кърт Свенсон и да му нареди по най-бързия възможен начин да се отправи към лятната къща на Бюрман. Както и да вземе със себе си Ханс Фасте, в случай че успее да го открие. След известен размисъл Бублански се обади дори на Йеркер Холмберг, който се намираше на юг от Нюкварн и следователно бе доста по-близо до Сталархолмен. Холмберг имаше новини.

— Точно смятах да ти се обадя. Току-що идентифицирахме трупа.

— Не е възможно. Не и толкова бързо.

— Всичко е възможно, когато мъртъвците имат добрината да носят портфейл и ламинирана лична карта.

— Добре. На кого е трупът?

— На наш добър познайник. Кенет Густавсон, на четирийсет и четири години, от Ескилстуна. По-известен като Скитника. Да ти говори нещо?

— И още как. Значи Скитника е заровен край Нюкварн. Не съм следил дребните престъпници край Платан 79 79 Един от централните площади в Стокхолм. — Б.пр. , но той се беше прочул през деветдесетте години. Принадлежи към група пласьори, дребни крадци и наркомани.

— Той е. Или поне личната карта е негова. Окончателното идентифициране ще бъде извършено от патолозите. Ще им се наложи да редят пъзел. Нарязан е на минимум шест парчета.

— Хм. Паоло Роберто разказа, че блондинът, с когото се е бил, е заплашвал Мириам Ву с моторна резачка.

— Напълно е възможно да са го разчленили с резачка, но не съм се вглеждал внимателно. Току-що започнахме да разкопаваме второ място. В момента разпъват шатрата над него.

— Добре. Йеркер, знам, че денят беше дълъг, но можеш ли да останеш на работа и вечерта?

— Да. Първо ще отида до Сталархолмен.

Бублански приключи разговора и разтърка очи.

Специалният отряд от Стренгнес пристигна в лятната къща на Бюрман в 15,44 ч. В началото на алеята буквално се сблъскаха с един мъж, който, олюлявайки се на своя „Харли Дейвидсън“, се опитваше да напусне двора на вилата. Мъжът се блъсна в автобуса. Но не беше тежка катастрофа. Полицаите излязоха от автомобила и идентифицираха Сони Ниеминен, на трийсет и седем години, известен убиец от средата на деветдесетте. Ниеминен очевидно бе в доста лошо състояние. Когато служителите на реда му поставиха белезници, забелязаха изненадано, че коженото му яке е скъсано на гърба. Липсваше правоъгълно парче с размери два дециметра на два дециметра. Изглеждаше доста странно. Сони Ниеминен не искаше да коментира въпроса.

След като приключиха с него, полицаите продължиха нататък и след двеста метра стигнаха къщата. Там завариха пенсионирания работник на пристанище Йоберг, който се опитваше да обездвижи крака на Карл-Магнус Лундин, на трийсет и шест години, президент на бандитския мотоциклетен клуб „Свавелшьо“.

Начело на отряда бе полицейски инспектор Нилс-Хенрик Юхансон. Той пристъпи напред, пооправи кобура си и се загледа в окаяното създание на земята. След това изрече съдържателната полицейска реплика.

— Какво става?

Пенсионираният моряк спря да превързва крака на Маге Лундин и погледна сухо Юхансон.

— Аз се обадих.

— Съобщили сте за стрелба.

— Съобщих, че чух изстрел, че дойдох да видя какво става и открих тези двамата. Мъжът пред вас е прострелян в ходилото и е изял здрав пердах. Мисля, че му трябва линейка.

Йоберг хвърли поглед към микробуса.

— Аха, значи сте заловили другия нещастник. Лежеше изнемощял, когато дойдох, но не изглеждаше ранен. Постепенно се съвзе и пожела да си тръгне.