Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Петер Телебориан познаваше Гунар Бьорк.

Лисбет Саландер прехапа устни. Никога не бе проучвала Телебориан, но знаеше, че е започнал кариерата си в „Съдебна медицина“. А тайната полиция от време на време се консултираше със съдебни медици или психиатри във връзка с различни разследвания. Внезапно осъзна, че ако се разрови, ще открие връзка. В някакъв момент в началото на кариерата си Телебориан се бе срещал с Бьорк. И когато на Бьорк му е потрябвал някой, за да погребе Лисбет Саландер, той се е обърнал към Телебориан.

Това обясняваше всичко. Развоят на събитията, който до този момент изглеждаше напълно случаен, придобиваше съвсем нов смисъл.

Лисбет поседя неподвижно доста дълго време, втренчила поглед пред себе си. Няма невинни хора. Има само различни степени на отговорност. Някой бе отговорен за случилото се с Лисбет Саландер. Определено щеше да й се наложи да посети Смодаларьо. Предположи, че никой служител на съдебната система няма да има желание да обсъжда въпроса с нея, така че при липса на други желаещи трябваше да се задоволи да говори с Бьорк.

Очакваше този момент с нетърпение.

Нямаше нужда да взема папките със себе си. Бе ги прочела и съдържанието им завинаги се бе запечатало в ума й. Взе със себе си дневниците на Холгер Палмгрен, полицейското разследване на Бьорк от 1991 година, доклада на съдебния лекар от 1996-та, заради който бе поставена под попечителство, както и кореспонденцията между Петер Телебориан и Гунар Бьорк. Раницата й се напълни.

Затвори вратата, но преди да успее да я заключи, чу бръмченето на мотоциклети зад гърба си. Огледа се. Бе късно да опитва да се скрие, а и знаеше, че няма никакъв шанс да се измъкне от двама мотоциклетисти с „Харли Дейвидсън“. Слезе бавно по стълбите и ги посрещна по средата на двора.

Бублански замарширува бесен по коридора и констатира, че Ериксон все още не се е върнал в стаята на Соня Мудиг. Тоалетната обаче вече беше свободна. Продължи надолу по коридора и внезапно го видя да седи с чаша кафе от автомата заедно с Кърт Свенсон и Сони Буман.

Бублански се извърна, за да не го забележат, и се качи до кабинета на прокурор Екстрьом на горния етаж. Отвори вратата, без да чука, и свари Екстрьом да говори по телефона.

— Ела! — рече той.

— Моля? — възкликна Екстрьом.

— Затвори телефона и ела.

Бублански имаше такова изражение на лицето, че Екстрьом се подчини. В този момент не му беше трудно да разбере защо колегите им бяха дали на Бублански прозвището инспектор Бубла. Лицето му приличаше на яркочервен баражен балон. Слязоха долу до стаята на Кърт Свенсон, където колегите им си почиваха на чаша кафе. Бублански отиде до Ериксон, хвана го здраво за косата и го обърна към Екстрьом.

— Ай! Какво, по дяволите, правиш? Полудя ли?

— Бублански! — извика Екстрьом.

Изглеждаше ужасѐн. Кърт Свенсон и Сони Буман зяпнаха от почуда.

— Твой ли е? — попита Бублански и извади телефона с марка „Сони Ериксон“.

— Пусни ме!

— Твой ли е този телефон?

— Да, по дяволите! Пусни ме!

— Няма да стане. Арестуван си.

— Кво?

— Арестуван си за издаване на тайна и за възпрепятстване на полицейско разследване. Или можеш да ни дадеш друго разумно обяснение защо според списъка с повиквания в телефона ти си се обадил на журналист на име Тони Скала в 9,57 тази сутрин, веднага след края на сутрешното заседание и малко преди той да публикува информация, която се бяхме разбрали да пазим в тайна.

Маге Лундин не повярва на очите си, когато видя Лисбет Саландер да стои на двора пред лятната къща на Бюрман. Бе изучил внимателно една пътна карта, а и русият великан подробно му обясни как да стигне дотам. След като получи инструкции да отиде до Сталархолмен и да предизвика пожар, се разходи до клуба, който се помещаваше в сградата на затворената печатница в покрайнините на Свавелшьо, и взе Сони Ниеминен със себе си. Беше топло — идеално време, за да изкарат моторите за първи път след края на зимата. Извадиха кожените си дрехи и изминаха разстоянието от Свавелшьо да Сталархолмен в умерено темпо.

А ето че там ги чакаше Лисбет Саландер.

Бонус, който щеше приятно да изненада русия великан.

Спряха на около два метра от двете й страни. Когато изгасиха двигателите, в гората настана тишина. Маге Лундин не знаеше какво точно да каже. Накрая все пак проговори.

— Я гледай. От доста време те търсим, Саландер.

Внезапно се усмихна. Лисбет Саландер наблюдаваше Лундин с безизразен поглед. Забеляза, че на брадичката му все още личи червен белег от раната, която му бе нанесла с ключовете си. Вдигна очи нагоре и се загледа във върховете на дърветата зад него. После отново сведе поглед. Очите й бяха плашещо черни.