Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Накрая някакъв съсед я забеляза и позвъни в полицията. Впоследствие един служител на социалните служби всячески се опитваше да я убеди да обвини чичо си в сексуален тормоз. Тя категорично отказа да признае за каквито и да било неприлични действия от негова страна, а освен това беше на петнайсет и следователно не бе малолетна. Fuck you. След това се намеси Холгер Палмгрен и пое отговорността за нея. Започна да си води дневник в отчаян опит да се пребори със съмненията си. Първите записки бяха от декември 1993-та.

Л. се проявява все повече като най-неконтролируемото дете, с което някога съм работил. Въпросът е дали постъпвам правилно, като се противопоставям на въдворяването й в „Санкт Стефан“. Била е настанявана в две приемни семейства през последните три месеца. Съществува голям риск да пострада, ако продължи да бяга. Скоро трябва окончателно да реша дали да не се откажа от нея и да изискам да бъде поставена под грижите на професионални експерти. Не съм сигурен кое е правилно и кое погрешно. Днес проведохме сериозен разговор.

Лисбет си спомняше всяка дума, произнесена по време на въпросния сериозен разговор. Проведоха го в деня преди Бъдни вечер. Тогава Холгер Палмгрен я прибра в дома си и я настани в стаята за гости. Приготви спагети с кайма за вечеря, след което я отведе до дивана във всекидневната и седна на един фотьойл срещу нея. Мина й беглата мисъл, че може би и Палмгрен иска да я види гола. Вместо това обаче той говори с нея като с възрастен.

Произнесе близо двучасов монолог. Тя не му отговаряше дори когато се обръщаше към нея по име. Палмгрен й обясни как стоят нещата в момента и че трябва да избере между „Санкт Стефан“ и приемно семейство. Обеща й да се опита да открие що-годе нормални приемни родители и държеше тя да приеме избора му. Искаше тя да прекара коледните празници в дома му, за да обмисли на спокойствие бъдещето си. Сама трябваше да избере, но той искаше да чуе решението й най-късно на двайсет и шести декември. Освен това трябваше да му обещае, че ако срещне някакъв проблем, ще се обърне към него, вместо да бяга. След това я прати да си легне и за първи път написа няколко реда в дневника, посветен на Лисбет Саландер.

Заплахата, тоест евентуалната възможност да бъде върната в „Санкт Стефан“ в дните между Коледа и Нова година, я стресна повече, отколкото Холгер Палмгрен можеше да предположи. По време на коледните празници се чувстваше нещастна и следеше подозрително всяка негова стъпка. На двайсет и шести декември той нито започна да й натяква, нито по някакъв начин й показа, че иска да я види гола. Дори напротив, побесня, когато тя демонстративно се разходи без дрехи от гостната му до банята, и затръшна силно вратата на банята. След това тя му даде обещанията, които очакваше да чуе от нея. И повече или по-малко удържа на думата си.

В дневника Палмгрен описваше методично всяка тяхна среща. Понякога му трябваха само три реда, друг път изпълваше няколко страници с размисли. На моменти Лисбет зяпваше от изумление. Палмгрен се оказваше доста по-прозорлив, отколкото бе очаквала. Понякога обясняваше как се е опитала да го излъже и как е прозрял истината.

След това отвори разследването от 1991 година.

И изведнъж всички парчета се наместиха. Имаше чувството, че земята се разлюлява под краката й.

Прочете доклада на съдебния лекар Йеспер Х. Льодерман, в който експертното мнение на д-р Петер Телебориан бе цитирано с особена почит. Льодерман бе козът на прокурора, пледирал за принудителното й затваряне в психиатрична клиника по време на съдебното обсъждане, проведено, след като навърши пълнолетие.

След това откри плик с кореспонденция между Петер Телебориан и Гунар Бьорк. Писмата бяха от 1991 година, малко след Голямото зло.

Двамата се изразяваха доста иносказателно и й отне няколко минути да разбере за какво става дума. И да загуби опора под краката си. Гунар Бьорк споменаваше някакъв разговор. Не го казваше открито, но се подразбираше, че идеалният вариант за Бьорк би бил Лисбет Саландер да остане затворена в лудница до края на живота си.

Важно е детето да се отдалечи от настоящите събития. Не бих могъл да преценя психическото й състояние и от какви грижи се нуждае, но колкото по-дълго остане в институцията, толкова по-малък е рискът непреднамерено да създаде проблеми по актуалния случай.

Актуалният случай.

Лисбет Саландер поразсъждава над израза известно време. Петер Телебориан отговаряше за лечението й в „Санкт Стефан“. И това не беше случайно. Неформалният тон на писмата свидетелстваше, че не са предназначени за чужди очи.