Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Русият великан се смяташе за умен, но изпитваше огромен респект към почти зловещото стратегическо мислене на Зала.

Работеха заедно от близо дванайсет изключително успешни години и русият великан почиташе Зала почти като свой ментор. Можеше часове наред да слуша как Зала му говори за човешката природа и нейните слабости и за това как човек би могъл да се възползва от тях за собствена изгода.

Изведнъж обаче бизнесът им се бе оказал в опасност. Нещата бяха тръгнали на зле.

От дома на Бюрман веднага се отправи към Еншеде и паркира бялото волво на три пресечки от дома на Свенсон. За негов късмет входната врата бе открехната. Качи се горе и позвъни на вратата с табелка Свенсон-Бергман.

Нямаше време да претърсва апартамента или да търси документи. Изстреля два куршума — вътре имаше и една жена. След това взе компютъра на Даг Свенсон от масата в дневната, врътна се и слезе по стълбите, отиде до колата си и напусна Еншеде. Малко се издъни, като изпусна пистолета на стълбите, докато се опитваше да крепи компютъра и едновременно с това вадеше ключовете за колата си, за да спести време. Спря за една десета от секундата, но пистолетът се хлъзна надолу по стълбите към мазето и той реши, че ще загуби твърде много време, ако се върне да го прибере. Съзнаваше, че има лесно запомнящ се външен вид. Затова трябваше да изчезне от мястото, преди да бъде забелязан, това бе най-важното в случая.

Зала бе скастрил русия великан заради изпуснатия пистолет, но нещата се развиха благоприятно за тях. Останаха поразени, когато полицията внезапно погна Лисбет Саландер. Случайната загуба на пистолета на практика се бе оказала чист късмет.

За жалост това водеше до нов проблем. Саландер бе последното слабо звено. Познаваше и Бюрман, и Зала. Лесно щеше да събере две и две. Когато със Зала обсъдиха положението, се оказа, че са на едно и също мнение по въпроса. Трябваше да очистят Саландер и да я заровят някъде. Идеалният вариант беше тялото й никога да не бъде открито. След време разследването на убийствата щеше да бъде пратено в архива да събира прах.

Предположиха, че Мириам Ву може да ги отведе до Саландер. Но нещата се объркаха. За пореден път. Паоло Роберто. Как бе възможно именно той от всички хора да се появи така внезапно? А според вестниците бил и приятел на Лисбет Саландер.

Русият великан не можеше да дойде на себе си.

След случилото се в Нюкварн бе отишъл до дома на Маге Лундин в Свавелшьо, който се намираше само на стотина метра от МК „Свавелшьо“. Не беше перфектното скривалище, но нямаше кой знае какъв избор, а и трябваше да открие място, където да остане, докато синините по лицето му избледнеят и може незабелязано да напусне Стокхолмския регион. Опипа счупения си нос и цицината на тила. Тя бе започнала да спада.

Смяташе, че е постъпил умно, като се върна при склада и го подпали. Трябваше да разчисти.

Изведнъж обаче го обля студена пот.

Бюрман. Бе го срещнал съвсем набързо само веднъж в някаква лятна къща край Сталархолмен в началото на февруари, когато Зала се съгласи да се погрижи за Саландер. Бюрман имаше папка за Саландер, която великанът бе разлистил набързо. Как бе могъл да го пропусне? Информацията в нея водеше към Зала.

Слезе в кухнята и обясни на Маге Лундин защо по най-бързия възможен начин трябва да замине за Сталархолмен и да предизвика още един пожар.

През обедната почивка криминален инспектор Бублански се опита да си върне контрола над разследването, което съвсем се бе объркало. Прекара доста време с Кърт Свенсон и Сони Буман, като им помагаше да координират издирването на Лисбет Саландер. Бяха получили нова информация от Гьотеборг и Норшьопинг. Гьотеборг бе изключен почти веднага, но сведенията от Норшьопинг не бяха за подценяване. Информираха колегите си и поставиха под дискретно наблюдение адрес, на който бе забелязано момиче, приличащо на Саландер.

Опита се да проведе дипломатичен разговор с Ханс Фасте, но него го нямаше в управлението, а и не вдигаше мобилния си телефон. След разгорещените страсти по време на сутрешното заседание Фасте бе изчезнал, навъсен като буреносен облак.

След това Бублански отиде при прокурор Ричард Екстрьом, за да се опита да разреши проблема със Соня Мудиг. Разговорът им продължи дълго. Бублански обясняваше защо смята, че отстраняването й от разследването е пълна глупост, но Екстрьом отказваше да го чуе. Тогава реши да изчака до другата седмица, преди отново да повдигне въпроса. Отношенията между двамата ръководители бяха обтегнати до краен предел.