Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Соня Мудиг отиде в редакцията на „Милениум“. Огледа Ерика Бергер и установи, че тази самоуверена и леко авторитарна дама с трапчинки и късо подстриган рус бретон й харесва. Напомняше й леко на една поостаряла Лора Палмър от „Туин Пийкс“. Зачуди се дали и Ерика Бергер не е лесбийка, което реално нямаше никаква връзка с посещението й. Само Ханс Фасте смяташе, че всички дами с отношение към разследването имат подобни сексуални предпочитания. После си спомни, че е чела някъде за брака на Ерика Бергер с художника Грегер Бакман. Ерика изслуша молбата й да й бъде оказана малко помощ при преглеждането на материалите от твърдия диск на Даг Свенсон. Изглеждаше притеснена.

— Има само един проблем — рече Ерика Бергер.

— Обяснете ми какъв е той — помоли Соня Мудиг.

— Не че не искаме да помогнем на полицията да разкрие убийствата. А и вие разполагате с всички материали, които се съхраняват в компютъра на Даг Свенсон. Става въпрос за етична дилема. Медиите не се сработват добре с полицията.

— Повярвайте ми, тази сутрин го разбрах — усмихна се Соня Мудиг.

— Как така?

— Не е важно. Просто споделих лично наблюдение.

— Добре. За да запазят обективността си, медиите трябва да стоят на разстояние от властите. Журналисти, които се мотаят в полицията и помагат на служителите на реда, накрая се превръщат в техни момчета за всичко.

— Срещала съм няколко такива — рече Мудиг. — Ако съм разбрала правилно нещата, обратното също е вярно и има полицаи, които определено обслужват медиите.

Ерика Бергер се разсмя.

— Така е. За жалост трябва да призная, че „Милениум“ чисто и просто не може да си позволи подобна скъпоплатена журналистика. В конкретния случай обаче не искате да разпитате някой от служителите ни, за което бихме се отзовали без какъвто и да било протест, а ни молите да подпомогнем активно полицейското разследване, като ви предоставим свои журналистически материали.

Соня Мудиг кимна.

— Има две гледни точки. От една страна, става въпрос за убийството на един от сътрудниците на вестника и ние, разбира се, правим всичко възможно, за да ви помогнем. От друга страна обаче, има документи, които не бихме могли да предоставим на полицията. Става въпрос за нашите източници.

— Мога да проявя разбиране и да обещая да не разкривам източниците ви. Не се интересувам от тях.

— Не става въпрос за вашата честност или за това доколко ви вярваме. Просто не съществуват обстоятелства, при които бихме разкрили самоличността на източниците си.

— Добре.

— Има и още нещо. Ние правим собствено разследване на убийствата, което би могло да се определи като журналистическа работа. В това отношение съм готова да предоставя информация на полицията, когато разполагаме с нещо готово за печат, но не и преди това.

Ерика Бергер сбърчи чело и се замисли. Накрая каза:

— Но не бих могла да си простя, ако не ви помогна. Ще направим следното… Ще работите с нашата сътрудничка Малин Ериксон. Тя е напълно запозната с материала и може да определи докъде да се простре помощта й. Ще й възложа да ви помогне с книгата на Даг Свенсон, с чието копие разполагате. Целта й ще бъде да ви сътрудничи, за да съставите списък на потенциалните заподозрени.

Ирене Несер нямаше абсолютно никаква представа за драматичните събития от изминалата нощ, когато се качи на влака от станция Сьодра към Сьодертеле. Бе облечена в кожено яке със средна дължина, тъмен панталон и изискан червен плетен пуловер. Носеше очила, които вдигна над челото си.

След като пристигна в Сьодертеле, се разходи до офиса на автобусна компания „Стренгенсбусен“ и си купи билет до Сталархолмен за малко след единайсет часа. Намираше се на спирка, около която не се виждаха никакви сгради. Представи си мислено географската карта на местността. Езерото Меларен бе на няколко километра в североизточна посока, а теренът бе застроен с вили и къщи, в които се живееше целогодишно. Недвижимият имот на адвокат Бюрман се намираше в една вилна зона на около три километра от спирката. Изпи глътка вода от пластмасова бутилка и продължи напред. Пристигна до набелязаната цел след около четирийсет и пет минути.

Като за начало обиколи района и огледа съседските къщи. До тази отдясно имаше около сто и петдесет метра. Беше празна. Отляво хижата на Бюрман граничеше с дере. Мина покрай две вили, преди да стигне до няколко скупчени къщи, където забеляза човешко присъствие — един прозорец беше отворен и се чуваше звукът от включено радио. Оттук до хижата на Бюрман имаше триста метра. Следователно можеше да работи сравнително необезпокоявана.