Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Бих искал да отбележа някои неща — рече Микаел Блумквист сухо.

Те го погледнаха.

— Първо, човекът, който е карал микробуса, очевидно е този, който нападна Лисбет Саландер на абсолютно същото място на Лундагатан. Висок рус мъж с конска опашка и бирено коремче. Нали?

Бублански кимна.

— Второ. Целта на отвличането е била да принудят Мириам Ву да им каже къде се крие Лисбет Саландер. Следователно двамата блондини преследват Саландер поне от една седмица преди убийството. Схващате ли?

Мудиг кимна.

— Трето. След като в тази история има забъркани и други лица, то Лисбет Саландер не е единственият „убиец психопат“, за какъвто беше нарочена.

Нито Бублански, нито Мудиг казаха нещо.

— Едва ли може да се твърди, че мъжът с конската опашка е член на лесбийска сатанинска лига.

Мудиг се усмихна леко.

— И накрая, мисля, че цялата история е свързана с мъж на име Зала. Даг Свенсон се беше съсредоточил изключително върху него през последните две седмици. Съответната информация се намира в компютъра му. Даг Свенсон свързва Зала с убийството на една проститутка, на име Ирина Петрова, в Сьодертеле. Аутопсията е показала, че е била подложена на жесток побой. Толкова жесток, че минимум две от нараняванията са били смъртоносни. В доклада на съдебния лекар не е било посочено с какво оръжие е пребита, но раните са били подобни на тези на Мириам Ву и Паоло. Може да се окаже, че са дело на един рус великан.

— Ами Бюрман? — попита Бублански. — Да речем, че някой може и да е искал да запуши устата на Даг Свенсон. Но кой би убил попечителя на Лисбет Саландер?

— Не знам. Не всички парчета от пъзела са по местата си, но трябва да съществува някаква връзка между Бюрман и Зала. Това е единственото логично обяснение. Какво ще кажете да насочите мислите си в друга посока? Ако Лисбет Саландер не е виновна, то някой друг е извършил убийствата. Мисля, че престъпленията са свързани с търговията със секс робини. А Саландер по-скоро би умряла, отколкото да се забърка в нещо подобно. Казах ви, че е крайна моралистка.

— Каква е в такъв случай ролята й?

— Не знам. Свидетел? Противник? Може просто да е отишла до Еншеде, за да предупреди Даг и Мия, че животът им е в опасност. Не забравяйте, че е изключително добра в проучванията.

Бублански задейства машината. Позвъни в полицейското управление на Сьодертеле и им предостави описанието на пътя до склада, което му бе дал Паоло Роберто. Помоли ги да търсят изоставено складово помещение малко след езерото Унгерн, в североизточна посока. След това се обади на инспектор Йеркер Холмберг — той живееше във Флемингсберг и следователно се намираше най-близо до Сьодертеле — и го помоли по възможно най-бързия начин да се присъедини към екипа от полицията в Сьодертеле и да им помогне при огледа на местопрестъплението.

Йеркер Холмберг му позвъни след около час. Точно бе пристигнал на мястото на престъплението. Полицаите от Сьодертеле не бяха имали никакъв проблем да открият въпросния склад. Той бе изгорял заедно с двете прилежащи постройки за съхранение на багаж и пожарникарите се опитваха да изгасят тлеещите останки. Две захвърлени туби с бензин свидетелстваха, че става въпрос за умишлен палеж.

Бублански бе обзет от разочарование, граничещо с ярост.

Какво, по дяволите, се случваше? Кой бе русият великан? Коя всъщност беше Лисбет Саландер? И защо не можеха да я открият?

Ситуацията се усложни още повече, когато прокурор Ричард Екстрьом се появи на срещата в девет часа сутринта. Бублански информира за драматичното развитие на събитията от сутринта и предложи приоритетите на разследването да бъдат преразгледани поради множеството мистериозни случки, внасящи неяснота във версията, по която се работеше в момента.

Разказът на Паоло Роберто потвърждаваше категорично историята на Микаел Блумквист за нападението над Лисбет Саландер на Лундагатан. Това намаляваше вероятността убийствата да са извършени от сама жена психопат в пристъп на лудост. Оттук обаче не следваше, че подозренията срещу Лисбет Саландер ще изчезнат — трябваше например да се обясни защо пръстовите й отпечатъци се намират върху оръжието на убийствата. Новата информация все пак означаваше, че разследващите трябва сериозно да обмислят възможността извършителят да е друг. В такъв случай съществуваше една-единствена хипотеза — теорията на Микаел Блумквист, че убийствата са свързани с разкритията за търговията със секс робини, които Даг Свенсон е възнамерявал да направи. Бублански очерта три основни пункта.