Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Изведнъж усети, че всичките му решения са правилни и че притежава пълен контрол над мача. Най-накрая врагът му започна да отстъпва. Носът му кървеше. Вече не се усмихваше.

Съвсем неочаквано вдигна крак и ритна боксьора. Паоло Роберто по навик следваше правилата и не бе очаквал подобен удар. Имаше чувството, че са го ударили с чук по долната част на бедрото, точно над коляното. Силна болка проряза крака му. „Не.“ Пристъпи назад, но десният му крак се подгъна и отново се препъна в някаква отломка.

Великанът го погледна отвисоко. Очите им се срещнаха за част от секундата. Посланието бе кристално ясно. Мачът е приключил.

В следващия миг обаче очите на великана се уголемиха — Мириам Ву го бе ритнала между краката откъм гърба.

Всеки мускул на Мириам Ву я болеше, но по някакъв начин бе успяла да провре вързаните си ръце под тялото си и вече можеше да ги държи отпред. Като се има предвид състоянието й, това беше изключително акробатично постижение.

Боляха я ребрата, вратът, гърбът и бъбреците. Беше й трудно да се изправи. Накрая успя да се довлече до вратата и видя с широко отворени очи как Паоло Роберто — „Откъде се взе той, по дяволите?“ — нанася на русия великан дясно кроше и серия от удари по лицето, преди той да го ритне и да го събори на земята.

Мириам Ву осъзна, че изобщо не я интересува как и защо Паоло Роберто се е появил тук. Той бе един от добрите. За първи път в живота си усети, че е неин морален дълг да навреди на друго човешко същество. Направи няколко бързи крачки, мобилизира всяка капка енергия в тялото си и стегна последните си читави мускули. Приближи се към великана в гръб и го ритна между краката. Това не бе типична елегантна кикбокс атака, но ритникът очевидно произведе ефект.

Мириам Ву кимна сама на себе си. Мъжете може да са огромни като кули и корави като гранит, но топките им винаги са на едно и също място. А ритникът бе толкова точен, че заслужаваше място в книгата на рекордите „Гинес“.

Русият великан, изглежда, за първи път почувства болка. От гърлото му се изтръгна стон, той се хвана за чатала и падна на колене.

Няколко секунди Мириам се колебаеше как да постъпи, след което реши, че трябва да довърши започнатото. При следващия ритник се прицели в лицето му, но за нейна изненада той успя да вдигне едната си ръка. А не би трябвало да се е съвзел толкова бързо. Имаше чувството, че рита ствол на дърво. Изведнъж той хвана крака й, събори я на земята и я завлачи. Видя го да вдига единия си юмрук, отчаяно се извъртя и го ритна със свободния си крак. Нанесе му удар над ухото в същия миг, в който той я удари по слепоочието. Усещането бе сякаш някой е блъснал главата й с все сила в стената. Видя звезди посред бял ден, след което й причерня.

Русият великан отново започна да се изправя на крака.

Именно тогава Паоло Роберто го удари по тила с дъската, в която се бе препънал. Русият великан със силен тропот се сгромоляса по очи на земята.

Паоло Роберто се огледа наоколо, обзет от усещане за нереалност. Русият великан се гърчеше на пода. Очите на Мириам Ву бяха изцъклени. Тя явно не беше на себе си. Но с общи усилия бяха успели да спечелят малко време.

Паоло Роберто едва се държеше на ранения си крак и подозираше, че има разкъсан мускул точно над коляното. Докуцука до Мириам Ву и я изправи на крака. Тя се раздвижи, но се втренчи в него с разфокусиран поглед. Без да каже и дума, Паоло я метна през рамо и закуцука към изхода. Болката в дясното му коляно бе толкова силна, че на моменти подскачаше на един крак.

Почувства истинско облекчение, когато излезе навън в хладния мрак. Но нямаше време за почивка. Премина през двора и навлезе в гората по същия път, по който бе дошъл. В мига, в който се озова сред дърветата, се спъна в един изтърбушен дънер и падна. Мириам Ву изстена, а той чу как вратата на склада се отваря с трясък.

Силуетът на русия великан се извисяваше като колос в осветения правоъгълник на вратата. Паоло Роберто запуши устата на Мириам Ву с ръка. Наведе се и прошепна в ухото й да пази пълна тишина и да не мърда.

След това зашари с ръка по земята под изкорубения дънер и откри камък, по-голям от юмрука му. Прекръсти се. За първи път през греховния си живот Паоло Роберто бе готов да убие друго човешко същество, ако му се наложи. Бяха го пребили и чувстваше такова изтощение, че нямаше да издържи още един рунд. Но никой, дори това русо чудовище, което бе грешка на природата, не можеше да се бие с разбита глава. Стисна здраво камъка и усети, че е овален с остър ръб.