Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

В следващия миг великанът успя да нанесе ляво кроше отстрани на гръдния кош на Паоло. За втори път успяваше да го удари по-сериозно. Паоло усети пронизваща болка в цялото тяло, когато ребрата му изпукаха. Опита се да се изтегли назад, но се препъна в някаква отломка на пода и падна по гръб. За секунда видя как великанът се извисява над него, но успя да се претърколи и отново да се изправи, макар и замаян.

Отстъпи назад и се опита да събере сили.

Сега великанът имаше надмощие и Паоло бе преминал в защита. Ескиваж, отново ескиваж, изтегляне. Усещаше болка всеки път, когато парираше удар с рамо.

След това настъпи мигът, който всеки боксьор преживява поне веднъж в живота си. Изпита чувството, което понякога обзема боксьора по средата на някой мач. Чувството, че силите ти няма да стигнат. Прозрението, че губиш.

Това е решаващият миг в почти всеки боксов мач.

Мигът, в който силите те напускат, а адреналинът ти така се покачва, че те парализира и натоварва. Мигът, в който край ринга се прокрадва призракът на примирението със загубата. Именно този миг отличава аматьора от професионалиста и победителя от победения. Малцина боксьори, внезапно оказали се на ръба на тази пропаст, намират сили да обърнат мача и да превърнат почти сигурната загуба в победа.

Паоло Роберто се сблъска именно с това прозрение. Ушите му бучаха и го караха да се чувства замаян. Имаше чувството, че гледа сцената отстрани, че вижда русия великан през обектива на фотоапарат. Бе настъпил мигът, който щеше да предопредели победата или загубата.

Паоло Роберто се изтегли назад, описвайки широк полукръг, за да събере сили и да спечели време. Великанът го следваше бавно и целеустремено, сякаш знаеше, че изходът от мача вече е решен, но искаше да удължи рунда. „Той се боксира без всъщност да може да се боксира. Знае кой съм. Подражател е. Но силата му е нечовешка и очевидно е напълно безчувствен към ударите.“

Мислите пробягваха през съзнанието на Паоло, докато се опитваше да прецени ситуацията и да реши как да постъпи.

Изведнъж си спомни за нощта в Мариехамн преди две години. Кариерата му на професионален боксьор бе приключила по най-бруталния възможен начин, когато се изправи срещу аржентинеца Себастиан Луян, или по-точно казано, когато Себастиан Луян се изправи срещу него. Тогава преживя най-кошмарния нокаут през живота си и загуби съзнание за петнайсет секунди.

Често се чудеше какво се бе объркало. Беше в страхотна форма. Максимално концентриран. Себастиан Луян не беше по-добър от него. Аржентинецът обаче успя да му нанесе страхотен удар и целият рунд внезапно отиде по дяволите.

Бе гледал видеофилма от срещата и видял как се клатушка безпомощно наоколо като Доналд Дък. Двайсет и три секунди по-късно последва и нокаутът.

Себастиан Луян не беше нито по-добър, нито в по-добра форма от него. Разликите бяха толкова минимални, че изходът от мача със същия успех можеше да е в негова полза.

Впоследствие осъзна, че Себастиан Луян просто бе изпитвал по-голяма жажда за победа. Паоло се бе изправил на ринга в Мариехамн с нагласата да победи, но без желание да се боксира. Битката не беше на живот и смърт. Паоло не приемаше евентуалната загуба за катастрофа.

Година и половина по-късно все още бе боксьор, но не на професионално ниво. Участваше главно в приятелски спаринг мачове. Но тренираше. Не качи килограми и не пусна коремче. Разбира се, не беше в такава невероятна форма, както преди някой шампионски мач, за който е тренирал месеци наред, но си оставаше големият Паоло Роберто. За разлика от мача в Мариехамн, този в склада, южно от Нюкварн, представляваше буквално двубой на живот и смърт.

Паоло Роберто взе решение. Спря изведнъж и допусна великана до себе си. Направи финт с лявата ръка и вложи всички сили в едно дясно кроше. Даде всичко от себе си и му нанесе удар по устата и носа. Атаката му бе напълно неочаквана, като се има предвид, че толкова време се бе боксирал в отбранителна позиция. Най-накрая чу, че тялото на великана започна да поддава. Продължи със серия от ляв-десен-ляв, като и трите удара бяха по лицето.

Русият великан продължи да се боксира като в забавен кадър и замахна с десния юмрук. Паоло го предусети и бързо приклекна, като избегна тежката му лапа. Видя го да прехвърля тежестта на тялото си на другия и крак и осъзна, че възнамерява да му нанесе ляво кроше. Вместо да го парира, Паоло се наведе назад, така че юмрукът на великана прелетя покрай носа му. Отвърна му със силно кроше отстрани на тялото, точно под ребрата. Когато великанът се извърна, за да парира, Паоло използва ляво кроше и отново го удари по носа.