Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Чу шума от отварянето на плъзгащите се врати и видя как русият великан скочи от колата, след което се наведе и измъкна отвътре Мириам Ву. Вдигна я под мишница и я задържа спокойно така, докато тя размахваше ръце и крака. Двамата мъже, изглежда, си размениха няколко приказки, но Паоло не можа да чуе нищо. След това онзи с конската опашка отвори вратата откъм страната на шофьора и скочи в микробуса. Запали го и прекоси косо двора, описвайки полукръг. Фаровете огряха земята само на няколко метра от Паоло. Микробусът изчезна по една алея, а шумът от двигателя постепенно заглъхна.

Русият великан внесе Мириам Ву през товарния вход. Паоло забеляза някаква сянка зад високо разположените прозорци. Тя, изглежда, се движеше към по-далечния край на сградата.

Изправи се внимателно. Дрехите му бяха влажни. Изпитваше смесица от облекчение и тревога. Радваше, че бе успял да проследи микробуса и че Мириам Ву е на един хвърлей разстояние от него. Същевременно обаче бе респектиран и притеснен от русия великан, който я бе подхвърлял, сякаш е лек чувал с картофи. Впечатляваше го огромният му ръст и усещането за сила, което вдъхваше.

Най-разумно би било да се оттегли и да извика полиция. Мобилният му телефон обаче бе напълно изтощен. Освен това имаше съвсем бегла представа къде се намира и не бе сигурен как да опише пътя дотук. Нямаше и никаква представа какво се случва с Мириам Ву в сградата.

Обиколи бавно сградата и констатира, че има само един вход. След около две минути се върна при него. Трябваше да вземе решение. Паоло не се съмняваше, че русият великан е престъпник. Бе ударил и отвлякъл Мириам Ву. Въпреки това обаче не изпитваше кой знае колко голям страх — беше достатъчно самоуверен и знаеше, че няма лесно да се остави при евентуален ръкопашен бой. Въпросът бе дали мъжът в сградата е въоръжен и дали вътре има още хора. Колебаеше се. Не би трябвало да има друг освен русия великан и Мириам Ву.

Товарният вход бе достатъчно голям, за да може през него да мине трактор, а имаше и обикновена врата. Паоло се приближи, натисна дръжката и я отвори. Влезе в голям осветен склад, пълен с боклуци, скъсани кашони и най-различни вехтории.

Мириам Ву усети, че по бузите й се стичат сълзи. Плачеше по-скоро от безпомощност, отколкото от болка. Докато пътуваха, великанът се бе държал така, сякаш тя не съществуваше. Когато микробусът спря, той дръпна тиксото от устата й, вдигна я и я внесе в сградата без ни най-малко усилие. След това я хвърли на циментовия под, глух за молбите и протестите й. Погледна я с леденостудени очи.

Мириам Ву внезапно осъзна, че животът й ще приключи в този склад.

Той се обърна с гръб към нея, отиде до една маса, отвори бутилка минерална вода, от която пи на големи бавни глътки. Не бе вързал краката й и Мириам Ву започна да се изправя.

Той се обърна и се усмихна. Намираше се по-близо до вратата от нея. Нямаше никакъв шанс да успее да мине покрай него. Отпусна се примирено на колене, бясна на себе си. „Дяволите да ме вземат, не трябва да се предавам без бой.“ Отново се изправи и стисна зъби. „Хайде, проклет дебелако.“

Усещаше тялото си някак тромаво и й бе трудно да пази равновесие с ръце на гърба, но когато той тръгна към нея, го заобиколи и затърси някое слабо място. Ритна го светкавично в ребрата, завъртя се и отново го ритна, като този път се целеше в слабините. Ударът й попадна върху бедрото му. Мириам отстъпи назад и се подготви за нападение, този път с другия крак. С ръце зад гърба й бе трудно да запази достатъчно равновесие, за да го ритне по лицето, но успя да го уцели в гърдите.

Той протегна ръка, хвана я за рамото и я завъртя, сякаш бе лека като перце. Удари я само веднъж, не много силно, с юмрук в областта на бъбреците. Мириам Ву закрещя като луда, когато парализираща болка проряза гърдите й. Отново падна на колене. Той я зашлеви още веднъж и тя се строполи на пода. Засили се и я ритна странично. Мириам остана без въздух и чу изпукването на счупено ребро.

Паоло Роберто не стана свидетел на побоя, но чу Мириам Ву да крещи от болка. Разнесе се остър пронизителен писък, който почти веднага стихна. Той се обърна към светлината и стисна зъби. В съседство имаше още една стая. Тръгна тихо през помещението и погледна предпазливо през вратата точно когато русият великан обръщаше Мириам Ву по гръб. Великанът изчезна от полезрението му за няколко секунди. После внезапно се появи отново с моторна резачка в ръце, която постави на пода пред Мириам. Паоло Роберто вдигна вежди.