Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Когато стигна до квартал Бреденг в Сьодерурт, отново видя колата. Продължи да шофира бясно след нея, докато не се приближи на петдесет метра и не се увери, че преследва правилния автомобил. Намали на деветдесет километра в час и продължи да кара на около двеста метра разстояние от микробуса. Едва тогава си отдъхна.

Мириам Ву усети как кръвта се стича по шията й в мига, в който се приземи на пода на микробуса. Носът й кървеше. Вероятно бе счупен. Долната й устна бе разцепена. Нападението й беше дошло като гръм от ясно небе, а опитът й за самозащита бе пресечен за по-малко от секунда. Усети, че колата потегля още преди нападателят й да успее да затвори плъзгащата се врата. За един кратък миг, когато автомобилът зави, русият великан загуби равновесие.

Мириам Ву се извърна и се подпря на пода с бедрото си. Когато русият великан се обърна към нея, тя го ритна. Уцели го отстрани на главата. Видя отпечатъка, който остави токът й. Ударът би трябвало да го контузи сериозно.

Той я погледна озадачено. После се усмихна.

„Мили боже, що за чудовище е това?“

Опита се да го ритне отново, но той хвана крака й и изви ходилото й толкова силно, че тя изкрещя от болка и се обърна по корем.

После той се наведе над нея и я фрасна с ръка отстрани по главата. Мириам Ву видя звезди посред бял ден. Имаше чувството, че са я ударили с чук. Русият седна върху гърба й. Тя се опита да се надигне и да го бутне, но той бе толкова тежък, че не се помръдна и на милиметър. Изви ръцете й на гърба и й сложи белезници. Мириам Ву се почувства напълно беззащитна и усети парализиращ страх.

На път към вкъщи от Туресьо Микаел Блумквист мина покрай „Глубен“. Бе отделил целия следобед и вечерта, за да посети трима от мъжете в списъка с клиенти на проститутки, без да постигне какъвто и да било резултат. И тримата бяха паникьосани, тъй като Даг Свенсон вече бе разговарял веднъж с тях, и очакваха края на света. Бяха го молили и умолявали. Задраска и тримата от списъка си със заподозрени.

Докато минаваше по моста Сканстулсбрун, извади мобилния си телефон и позвъни на Ерика Бергер. Не му отговори. Опита да се свърже с Малин Ериксон. Тя също не вдигна. Беше късно. Искаше да поговори с някого.

Чудеше се дали Паоло Роберто е постигнал някакъв напредък с Мириам Ву и го набра. Прозвучаха пет сигнала свободно, преди Паоло да му отговори.

— Да.

— Здравей. Микаел Блумквист е.

— Блумквист, аз съм… брр… брр… в кола с Мириам.

— Не те чувам.

— Брр… ррр.

— Изчезваш. Не те чувам.

След тези думи разговорът прекъсна.

Паоло Роберто изруга. Батерията на телефона му се разреди окончателно, когато премина през Фитя. Включи телефона отново. Набра номер 112, но в мига, в който му отговориха, телефонът му се изключи за пореден път.

„По дяволите.“

Разполагаше със зарядно, което можеше да включи в контакта на таблото. То обаче лежеше на един шкаф в дома му. Хвърли телефона на съседната седалка и се концентрира изцяло върху това да не изгуби светлините на микробуса пред себе си. Караше БМВ с пълен до горе резервоар и нямаше никакъв начин другата кола да му се измъкне. Но не искаше да привлича вниманието, затова поддържаше дистанция от около няколкостотин метра.

„Някакво проклето наблъскано със стероиди чудовище пребива момиче пред очите ми. Ще му дам да се разбере.“

Ако Ерика Бергер бе някъде наблизо, щеше да го нарече мачо или каубой. За Паоло Роберто обаче поведението му се диктуваше само от едно — от ярост.

Микаел Блумквист мина покрай Лундагатан, но установи, че в жилищната сграда на Мириам Ву е тъмно. Опита още веднъж да се обади на Паоло Роберто, но чу съобщението, че абонатът не може да бъде избран. Измърмори нещо под носа си, прибра се вкъщи и си приготви сандвичи и кафе.

Пътуването отне повече време, отколкото Паоло Роберто бе очаквал. Минаха през Сьодертеле, след което излязоха на Е20 в посока към Стренгнес. Малко след Нюкварн микробусът сви наляво и продължи напред по по-малки пътища в околностите на Сьормленд.

Това предполагаше по-голям риск автомобилът на Паоло Роберто да бъде забелязан и разкрит. Боксьорът отпусна педала на газта и още повече увеличи дистанцията между себе си и микробуса.

Паоло не познаваше района, но доколкото успя да види, караха от лявата страна на езерото Унгерн. Загуби микробуса от поглед и увеличи скоростта. Излезе на дълга права отсечка и наби спирачки.

Микробусът го нямаше. Наоколо гъмжеше от странични пътища. Бе ги изгубил.