Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Пер-Оке Сандстрьом ридаеше неутешимо.

— Давай по-бързо — повтори Лисбет Саландер.

— Русият вдигна момчето от пода и го сложи на друг стол пред мен. Седяхме на метър един от друг. Гледах го в очите. Великанът застана зад него и обгърна врата му с ръце. Той… той…

— Го удуши? — подсказа му Лисбет Саландер.

— Да… не… Уби го с прегръдка. Мисля, че му счупи врата с голи ръце. Чух как изпука. Умря пред очите ми.

Пер-Оке Сандстрьом се олюля. Сълзите му се лееха в неспирен поток. Никога не го бе разказвал досега. Лисбет му даде минута да се съвземе.

— Какво се случи после?

— Другият мъж, онзи с конската опашка, запали моторен трион и отряза главата и ръцете му. Когато приключи, великанът се приближи до мен. Сложи ръце на врата ми. Опитах се да ги махна. Дърпах колкото сила имах, но не можах да ги помръдна и на милиметър. Но той не започна да ме души… Просто дълго държа ръце на врата ми. През това време Ато взе телефона си и позвъни на някого. Говореше на руски. След това изведнъж каза, че Зала искал да разговаря с мен, и допря слушалката до ухото ми.

— Какво каза Зала?

— Че очаква да свърша това, за което ме моли Ато. Попита ме дали все още искам да се оттегля. Обещах му да отида до Талин и да докарам колата с амфетамините. Какво друго можех да сторя?

Лисбет помълча дълго. Наблюдаваше замислено хлипащия журналист, увиснал на въжето, и размишляваше.

— Опиши гласа му.

— Той… Не знам. Беше съвсем нормален.

— Дрезгав, писклив?

— Дрезгав, обикновен, грубоват.

— На какъв език говореше?

— Шведски.

— Акцент?

— Да… може би малко. Говореше добър шведски. С Ато разговаряха на руски.

— Знаеш ли руски?

— Малко. Не го владея добре. Само малко.

— Какво му каза Ато?

— Единствено, че демонстрацията е приключила. Нищо повече.

— Разказвал ли си за това на някой друг?

— Не.

— На Даг Свенсон?

— Не… не.

— Даг Свенсон те е посетил.

Сандстрьом кимна.

— Не чувам.

— Да.

— Защо?

— Знаеше, че аз… За курвите.

— Какво те попита?

— Искаше да знае…

— Да?

— Зала. Питаше за Зала. При второто посещение.

— Второ посещение?

— Свърза се с мен две седмици преди да умре. Тогава ме посети за първи път. Обади ми се отново два дни преди ти… той…

— Преди да го застрелям?

— Точно така.

— И ти задаваше въпроси за Зала.

— Да.

— Какво му каза?

— Нищо. Нищо не можех да му кажа. Признах, че съм говорил с него по телефона. Това беше всичко. Не споменах за русия сатана и за случилото се с Густавсон.

— Добре. Какво точно те попита Даг Свенсон?

— Аз… Искаше информация за Зала. Нищо повече.

— И ти не му разказа нищо?

— Нищо ценно. Аз и нищо не знам.

Лисбет Саландер помълча за малко. „Премълчава нещо.“ Тя прехапа замислено долната си устна. Разбира се.

— На кого каза за посещенията на Даг Свенсон?

Сандстрьом пребледня.

— Обадих се на Хари Ранта.

— Кога?

Той преглътна тежко.

— Вечерта след първото посещение на Даг Свенсон.

Продължи да го разпитва още половин час, но постепенно констатира, че той повтаря едно и също и не добавя кой знае колко нови детайли. Накрая се изправи и хвана въжето.

— Ти си една от най-жалките отрепки, които съм срещала през живота си — рече Лисбет Саландер. — За стореното на Инес заслужаваш смъртно наказание. Аз обаче ти обещах да те пощадя, ако отговориш на въпросите ми. Винаги държа на думата си.

Наведе се и развърза възела. Пер-Оке безпомощно се строполи на пода. Усети почти еуфорично облекчение. Видя я как постави една табуретка на холната му маса, качи се на нея и свали макарата. Прибра въжето и го пъхна в една раница. После изчезна в банята. Нямаше я десет минути. Чу шум от течаща вода. Когато се върна, бе измила грима си.

Лицето й беше някак голо и зачервено.

— Ще трябва сам да се освободиш.

Тя пусна един кухненски нож на пода.

Чу я как шумоли в коридора доста дълго. Сякаш се преобличаше. После отвори и затвори външната врата. Едва след половин час Пер-Оке успя да пререже тиксото. Когато седна на дивана си, забеляза, че тя е отнесла неговия „Колт 911 Гавърнмънт“.

Лисбет Саландер се прибра в апартамента на Мусебаке едва в пет часа сутринта. Свали перуката на Ирене Несер и веднага си легна, без дори да включи компютъра и да провери дали Микаел Блумквист е разрешил загадката с изчезналото полицейско разследване.

Събуди се още в девет сутринта и посвети целия вторник на търсене на информация за братята Ато и Хари Ранта.