Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

След това осъзна, че е прекалено уморен, изля кафето, прибра се вкъщи и си легна. Докато лежеше в леглото си насред мрака, отново се замисли над това си хрумване. Остана буден още два часа, като се опитваше да го разнищи.

Лисбет Саландер запали цигара и се настани удобно в стола пред него. Кръстоса десния си крак върху левия и го фиксира с поглед. Пер-Оке Сандстрьом никога не бе съзирал подобна сила в нечий поглед. Тя заговори отново, все още тихо.

— През януари 2003-та за първи път посещаваш Инес Хамуйерви в апартамента й в Нуршборг. Тогава тя току-що е навършила шестнайсет. Защо си бил при нея?

Пер-Оке Сандстрьом не знаеше какво да отговори. Дори не можеше да обясни как бе започнало всичко и защо бе… Тя вдигна електрошоковия пистолет.

— Аз… не знам. Желаех я. Беше толкова красива.

— Красива?

— Да, красива.

— И ти реши, че имаш право да я завържеш за леглото и да я чукаш.

— Всичко се случи с нейно съгласие. Кълна се. Нямаше нищо против.

— Плати ли й?

Пер-Оке Сандстрьом си прехапа езика.

— Не.

— Защо не? Била е курва. На тях обикновено им се плаща.

— Тя беше… Беше подарък.

— Подарък? — учуди се Лисбет Саландер.

В гласа й внезапно се промъкна заплашителна нотка.

— Предложиха ми я в знак на благодарност за услуга, която бях извършил на трети човек.

— Пер-Оке — рече му Лисбет Саландер с умерен тон. — Нали не се опитваш да се измъкнеш от въпроса ми?

— Кълна се. Ще ти отговоря на всичко, за което ме питаш. Няма да лъжа.

— Добре. Каква беше услугата и на кого я направи?

— Внесох нелегално анаболни стероиди в Швеция. Ходих до Естония във връзка с един репортаж заедно с няколко познати и пренесох стероидите с колата си. Пътувах заедно с мъж на име Хари Ранта, макар че той не се возеше с мен.

— Как се запозна с Хари Ранта?

— Познавам го отдавна. Още от осемдесетте години. Приятел ми е. Ходехме заедно на кръчма.

— И Хари Ранта ти предлага да спиш с Инес Хамуйерви като… подарък?

— Да… Не, извинявай, това се случи по-късно, в Стокхолм. Беше брат му Ато Ранта.

— Тоест искаш да ми кажеш, че Ато Ранта просто се е появил един ден, почукал е на вратата ти и те е попитал дали не искаш да се разходиш до Нуршборг и да изчукаш Инес?

— Не… Бях на… Имахме купон… По дяволите, не си спомням къде бяхме…

Той изведнъж се разтрепери неконтролируемо, усети как коленете му се огъват и се наложи да потърси опора с крака, за да се задържи прав.

— Отговаряй ми спокойно и разумно — рече Лисбет Саландер. — Няма да те обеся, защото се нуждаеш от малко време да си събереш мислите. Но само да усетя, че увърташ и… бум.

Вдигна вежди и изведнъж заприлича на ангел. Ако изобщо някой можеше да прилича на ангел с тази гротескна маска.

Пер-Оке Сандстрьом кимна. После преглътна. Изпитваше жажда, а устата му бе съвсем пресъхнала. Усещаше как примката се затяга около врата му.

— Няма значение къде си пил. Как така Ато Ранта ти предложи Инес?

— Говорехме за… Ние… Разказах му, че искам… — започна да плаче.

— Казал си му, че искаш да преспиш с някоя от курвите му.

Той кимна.

— Бях пиян. Той ми каза, че трябва… Че трябва да бъде…

— Че трябва да бъде какво?

— Наказана. Създавала проблеми. Не му се подчинявала.

— Какво е искал от нея?

— Да проституира. Предложи ми да… Бях пиян и не знаех какво правя. Не исках… Прости ми.

Той изхлипа.

— Не на мен трябва да се извиняваш. Значи си се съгласил да помогнеш на Ато да накаже Инес и си отишъл у тях.

— Не беше така.

— Разкажи ми как беше тогава. Защо си отишъл с Ато в дома на Инес?

Тя постави електрошоковия пистолет на коляното си. Той отново се разтрепери.

— Отидох у Инес, защото я желаех. Бе на разположение и можех да я купя. Инес живееше у една приятелка на Хари Ранта. Не си спомням името й. Ато завърза Инес за леглото и аз… Аз правих секс с нея. Ато гледаше.

— Не… Не си правил секс с нея. Изнасилил си я.

Той не отговори.

— Нали?

Мъжът кимна.

— Какво каза Инес?

— Нищо.

— Съпротивляваше ли се?

Той поклати глава.

— Значи й е харесало един петдесетгодишен мръсник да я завърже и да я чука.

— Беше пияна. Не й пукаше.

Лисбет Саландер въздъхна отчаяно.

— Добре. Продължил си да посещаваш Инес и след това.

— Беше толкова… Желаеше ме.

— Глупости.

Той погледна нещастно Лисбет Саландер. После кимна.

— Аз… Изнасилвах я. С позволението на Хари и Ато. Искаха да… научи занаята.

— Плащаше ли им?

Той кимна.