Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Пер-Оке Сандстрьом кимна.

— Ти си садистична свиня, боклук и изнасилвач.

Той не помръдна.

— Кимни.

Той кимна. Внезапно усети, че очите му се напълват със сълзи.

— Нека си изясним правилата — рече Лисбет Саландер. — Според мен трябва да бъдеш умъртвен на мига. Безразлично ми е дали ще преживееш нощта. Разбираш ли?

Той кимна.

— Към този момент едва ли ти е убягнало, че съм луда, която обича да убива хора. Особено мъже.

Посочи към вечерните вестници от последните дни, които бе събрал на холната си маса.

— Ще махна тиксото от устата ти. Ако извикаш или повишиш глас, ще те зашеметя с това.

Показа му електрошоков пистолет.

— Това гадно нещо изпраща ток със сила 75 000 волта. Този път ще са около 60 000, защото вече го използвах веднъж и не съм го зареждала след това. Разбираш ли?

Той като че ли не знаеше дали да й вярва.

— Това означава, че мускулите ти ще се парализират. Именно това изпита на вратата, когато се прибра.

Тя му се усмихна.

— Тоест краката ти няма да могат да те държат и ще се обесиш сам. А след като използвам пистолета срещу теб, просто ще стана и ще си тръгна.

Той кимна. „Мили боже, тя е една побъркана убийца.“ Не можа да сдържи сълзите си и те се затъркаляха надолу по бузите му. Изхлипа.

Тя се изправи и премахна тиксото. Гротескното й лице беше само на няколко сантиметра от неговото.

— Мълчи — рече тя. — Не казвай нито дума. Ако проговориш без разрешение, ще използвам пистолета.

Изчака го да спре да хлипа и да я погледне в очите.

— Имаш само един шанс да преживееш тази нощ — рече тя. — Един, не два. Ще ти задам няколко въпроса. Ако ми отговориш, ще те пощадя. Кимни, ако разбираш.

Той кимна.

— Ако откажеш да отговориш на някой от тях, ще използвам пистолета. Разбираш ли? Няма да преговарям с теб. Няма да ти дам втори шанс. Или ще отговориш незабавно на въпросите ми, или ще умреш. Ако отговорите ти са задоволителни, ще живееш. Просто е.

Той кимна. Вярваше й. Нямаше избор.

— Моля те — рече той. — Не искам да умра…

Тя го погледна сериозно.

— От теб зависи дали ще живееш, или ще умреш. Но току-що наруши първото ми правило да не говориш без позволение.

Той прехапа устни. „Мили боже, тя е напълно луда.“

Микаел Блумквист бе отчаян, не можеше да си намери място и не знаеше какво да прави. Накрая си облече палтото, сложи си един шал и се разходи до метростанция „Сьодра“, после мина покрай „Буфилс Боге“, накрая стигна до редакцията на Йотгатан. Вътре бе тъмно и тихо. Не запали лампите, но зареди кафеварката, седна на перваза на прозореца и се загледа надолу към улицата, докато чакаше водата да се процеди през филтъра. Опита се да подреди мислите си. Имаше чувството, че цялото разследване около убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман е като разпилян пъзел — някои от парчетата му бяха лесно различими, други ги нямаше никакви. Трябваше да има шаблон, но не го виждаше. Твърде много парчета липсваха.

Обзе го съмнение. „Тя не е луд убиец“ — припомни си сам на себе си. Бе му написала, че не е убила Даг и Мия. Вярваше й. Но по някакъв непонятен начин беше лично свързана със загадката около убийствата.

Започна бавно да премисля теорията, която защитаваше от първия миг след пристигането си в Еншеде. Бе приел за даденост, че разследването на Даг Свенсон относно трафика на секс робини е единственият разумен мотив за убийствата на Даг и Мия. Сега обаче започваше да приема позицията на Бублански, че това не обяснява смъртта на Бюрман.

Саландер му пишеше, че може да забрави за клиентите на проститутки и да се съсредоточи върху Зала. „Как? Какво имаше предвид? Проклето неразбрано същество. Защо не може просто да му каже нещо ясно?“

Микаел се върна в бокса и си наля кафе в чаша на „Младите от «Венстер»“ 76 76 Една от левите партии в Швеция. — Б.пр. .

Настани се на холната гарнитура, вдигна крака на малката масичка и запали цигара въпреки забраната.

Бьорк бе един от клиентите на проститутки. Бюрман бе свързан със Саландер. Не можеше да е случайно, че и двамата са работили за Сепо. Изчезнало е полицейско разследване за Лисбет Саландер.

„Може ли да съществува повече от един мотив?“

Поседя неподвижно известно време, гложден от тази мисъл. Разгледа я от друг ъгъл.

„Може ли Лисбет да е мотивът?“

В главата на Микаел се въртеше догадка, която не успяваше да формулира с думи. Имаше нещо недоизяснено, но не можеше да обясни дори на себе си какво има предвид с тезата, че самата Лисбет Саландер би могла да е мотив за убийство. Беше му на езика, но му убягваше.