Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Това определено обяснява всичко.

Известно време Соня Мудиг постоя, изпълнена с нерешителност, пред вратата му, след това си пое дълбоко дъх и почука на касата. Ханс Фасте я погледна удивено. Махна му с разтворена длан.

— Мудиг все още е тук — рече Фасте в слушалката.

След това изслуша другата страна и кимна, без да изпуска колежката си от поглед.

— Добре. Ще я информирам.

После й кимна и обясни:

— Бубла. Какво искаш?

— Кое обяснява всичко? — попита тя.

Той я изгледа изпитателно.

— Да не би да подслушваш на вратата?

— Не, но кабинетът ти беше отворен, а и ти го каза точно когато почуках.

Фасте вдигна рамене.

— Обадих се на Бубла, за да го информирам, че лабораторията току-що ни е изпратила нещо полезно.

— Така ли?

— Даг Свенсон е имал мобилен телефон с предплатена карта на „Комвик“. Операторът най-после е предоставил списък на разговорите. Потвърждава се разговорът с Микаел Блумквист в 20,12. По това време Блумквист е бил на вечеря у сестра си.

— Добре. Но не мисля, че Блумквист има нещо общо с убийствата.

— Нито пък аз. Даг Свенсон обаче е провел още един разговор същата вечер в 21,34. Разговорът е продължил три минути.

— Да?

— Позвънил е на домашния телефон на адвокат Нилс Бюрман. С други думи, двете убийства са свързани.

Соня Мудиг седна бавно в стола за посещения на Ханс Фасте.

— Да. Между другото, заповядай, седни.

Тя не обърна внимание на иронията му.

— Добре. Как следват събитията във времето? Малко след осем Даг Свенсон се обажда на Микаел Блумквист и си определя среща с него за по-късно същата вечер. В девет и половина Свенсон се обажда на Бюрман. Саландер си купува цигари от магазина за тютюневи изделия в Еншеде малко преди десет. Към единайсет Микаел Блумквист и сестра му пристигат в Еншеде и в 23,11 той се обажда на 112.

— Изглежда, сте права, мис Марпъл.

— Но не е така. Според думите на патолога Бюрман е застрелян между десет и единайсет часа вечерта. Тогава Саландер се намира в Еншеде. Досега приемахме за даденост, че Саландер първо застрелва Бюрман, а след това и двойката в Еншеде.

— Това нищо не означава. Разговарях отново с патолога. Намерихме тялото на Бюрман едва на следващата вечер, почти двайсет и четири часа по-късно. Патологът каза, че моментът на смъртта може да варира с около час.

— Но Бюрман трябва да е бил първата жертва, защото открихме оръжието на убийството в Еншеде. Това означава, че е застреляла Бюрман някъде след 21,34, след което веднага се е отправила към Еншеде, за да пазарува в магазина за тютюневи изделия. Имала ли е изобщо време да стигне от Оденплан до Еншеде?

— Да, имала е. Не е използвала градския транспорт, както смятахме преди. Нали има кола. Със Сони Буман изминахме отсечката и имахме страшно много време.

— Но след това изчаква един час, преди да застреля Даг Свенсон и Мия Бергман. Какво е правила през това време?

— Пила е кафе с тях. Има нейни отпечатъци по една от чашите.

Той я погледна триумфално. Соня Мудиг въздъхна и помълча няколко минути.

— Ханс, възприемаш този случай прекалено лично. Понякога може да си голям гадняр и да подлудяваш хората, но всъщност почуках на вратата ти, за да се извиня за шамара. Не го заслужаваше.

Той я наблюдава дълго.

— Мудиг, може и да мислиш, че съм гадняр. Аз пък мисля, че не си никакъв професионалист и нямаш място в полицията. Поне не на това ниво.

На Соня Мудиг й идеше да му каже няколко думи, но се въздържа, просто вдигна рамене и се изправи.

— Добре. Значи си изяснихме отношенията.

— Изяснихме си отношенията. Вярвай ми, няма да се задържиш дълго тук.

Соня Мудиг затвори вратата след себе си по-силно, отколкото възнамеряваше. „Не позволявай на този проклет задник да те дразни!“ Слезе до гаража и се качи в колата си. Ханс Фасте се усмихна доволно на затръшнатата врата.

Микаел Блумквист току-що се бе прибрал, когато телефонът му иззвъня.

— Здравей, Малин е. Можеш ли да говориш?

— Разбира се.

— Вчера ми хрумна нещо.

— Казвай.

— Четях изрезките със статии за Саландер, които пазим в редакцията, и открих онзи голям репортаж за психиатричното й лечение.

— И?

— Може би няма връзка, но се чудя защо в биографията й има такава голяма дупка.

— Дупка?

— Да. Публикувани са безброй детайли за кавгите, в които е била забъркана в училище, със съученици и учители и така нататък.

— Спомням си. Някаква учителка от основното училище казала, че се е страхувала от Лисбет.