Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Каква е вашата роля?

— Аз съм звуков техник.

Фасте я погледна.

— Имате ли съответното образование?

— Не. Самоука съм.

— Можете ли да се издържате по този начин?

— Защо питате?

— Просто така. Предполагам, че сте прочели излезлите напоследък статии за Лисбет Саландер.

Тя кимна.

— Разполагаме с информация, че я познавате. Вярно ли е?

— Може би.

— Вярно ли е, или не?

— Зависи какво целите.

— Целта ми е да заловя издирвана психопатка и извършителка на тройно убийство. Трябва ми цялата информация за Лисбет Саландер.

— Не съм я чувала от миналата година.

— Кога я видяхте за последно?

— По някое време есента преди две години. В „Кварнен“. Понякога се появяваше там, после изведнъж спря да идва.

— Опитвали ли сте се да се свържете с нея?

— Звънях на мобилния й телефон няколко пъти. Номерът беше невалиден.

— И не знаете как бих могъл да я намеря?

— Не.

— Какво е „Ивъл Фингърс“?

Сила Норен, изглежда, се развесели.

— Не четете ли вестници?

— В смисъл?

— Там пише, че сме група сатанистки.

— Така ли е?

— Приличам ли ви на сатанистка?

— Как изглежда една сатанистка?

— Не знам кои са по-глупави — полицаите или вестниците.

— Слушай сега, млада госпожице, това е сериозен въпрос.

— Дали сме сатанистки?

— Отговаряй на въпросите ми, без да се правиш на интересна.

— Какъв беше въпросът?

Ханс Фасте замижа за миг и си спомни посещението с образователна цел, което бе направил в гръцката полиция по време на почивката си там преди няколко години. Въпреки всичките си проблеми гръцките полицаи имаха едно голямо предимство в сравнение с шведските си колеги. Ако Сила Норен намислеше да се държи по този начин в Гърция, щяха да й поставят белезници и да я цапардосат поне три пъти с палката. Погледна я.

— Лисбет Саландер беше ли член на „Ивъл Фингърс“?

— Не мисля.

— Какво имате предвид?

— Лисбет вероятно е най-големият музикален инвалид, когото познавам.

— Музикален инвалид?

— Може да различи тромпет от барабани, но с това музикалните й познания се изчерпват.

— Питах дали е била член на групата „Ивъл Фингърс“.

— И аз току-що отговорих на този въпрос. Какво, по дяволите, си мислите за „Ивъл Фингърс“?

— Осведомете ме.

— Водите полицейско разследване, като четете глупави вестникарски статии.

— Отговорете на въпроса.

— „Ивъл Фингърс“ беше рок група от средата на деветдесетте. Състоеше се от няколко момичета, които обичаха хардрок и свиреха за собствено удоволствие. Лансирахме групата, като развявахме флаг с пентаграма и като изразявахме симпатии към дявола. След това групата се разпадна и само аз продължавам да се занимавам с музика.

— И Лисбет Саландер не е била член на групата?

— Както вече казах.

— Защо тогава нашите източници твърдят обратното?

— Защото са също толкова глупави, колкото са вестникарите.

— Пояснете какво имате предвид.

— Групата се състоеше от пет момичета. И сега продължаваме да се срещаме от време на време. Преди се събирахме веднъж седмично в „Кварнен“. Сега вече се виждаме веднъж месечно. Но поддържаме връзка.

— Какво правите, когато се срещнете?

— Какво мислите, че може да се прави в „Кварнен“?

Ханс Фасте въздъхна.

— Значи се събирате, за да пиете алкохол.

— Обикновено пием бира. И говорим глупости. Какво правите вие, когато се виждате с приятелите си?

— Как се появява Лисбет Саландер на картината?

— Запознах се с нея в „КомВукс“ 75 75 Училища за обучение на възрастни и хора, вече завършили гимназиално образование, които искат да повишат някоя от оценките си. — Б.пр. , когато бях на осемнайсет. От време на време се появяваше в „Кварнен“ и пиеше бира с нас.

— Следователно „Ивъл Фингърс“ не е някаква организация?

Сила Норен го гледаше така, сякаш бе извънземен.

— Лесбийки ли сте?

— Искаш ли да те фрасна през устата?

— Отговори на въпроса.

— Не е твоя работа какви сме.

— Престани! Не се опитвай да ме провокираш.

— Моля? Полицията твърди, че Лисбет Саландер е убила трима души, а ти идваш при мен и ми задаваш въпроси за сексуалната ми принадлежност. Върви по дяволите!

— Ей… мога да те арестувам.

— По обвинение в какво? Между другото, пропуснах да спомена, че от три години уча право и че баща ми е Улф Норен от адвокатска кантора „Норен и Кнапе“. Ще се видим в съда.

— Мислех, че се занимаваш с музика.

— Правя го, защото ми харесва. Да не мислиш, че мога да се издържам така?