Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Възможно ли е да е забравил да прибере ключа? Няма безгрешни хора.

— Холмберг не е използвал този ключ, а копието от връзката на Бюрман, което конфискувахме.

Бублански се почеса по брадичката.

— Значи не става дума за обикновен взлом.

— Явно не. Някой е душил в апартамента на Бюрман. Трябва да се е случило между сряда и неделя вечерта, когато съседът е забелязал разрязаната лента.

— С други думи, някой е търсел нещо… Йеркер?

— В апартамента няма нищо важно, което вече да не сме конфискували.

— Поне доколкото знаем. Мотивът за убийствата все още е доста неясен. Изходихме от факта, че Саландер е психопатка, но дори и психопатите имат нужда от мотив.

— Някакви предположения?

— Не знам. Някой е отделил време да рови в апартамента на Бюрман. Трябва да намерим отговора на два въпроса. Кой? И защо? Какво сме пропуснали?

В стаята настъпи кратко мълчание.

— Йеркер…

Йеркер Холмберг въздъхна отчаяно.

— Добре. Ще отида да огледам апартамента на Бюрман отново. Под лупа.

В понеделник Лисбет Саландер се събуди в единайсет часа. Остана да се излежава още около половин час, след което стана от леглото, зареди кафеварката и се пъхна под душа. Когато приключи с тоалета си, направи два сандвича и седна пред компютъра, за да провери новостите в компютъра на прокурор Екстрьом и за да прочете интернет страниците на няколко вестника. Отбеляза, че интересът към убийствата в Еншеде е понамалял. След това отвори папката на Даг Свенсон, съдържаща материалите от проучването му, и прочете внимателно бележките след разговора с журналиста Пер-Оке Сандстрьом, който бе работил за секс мафията и знаеше нещо за Зала. Когато приключи, си наля още кафе, седна в прозоречната ниша и се замисли.

В четири часа вече знаеше как да постъпи.

Трябваха й пари. Разполагаше с три кредитни карти. Една от тях, на името на Лисбет Саландер, на практика беше неизползваема. Другата принадлежеше на Ирене Несер, но Лисбет избягваше да пазарува с нея, защото в такъв случай трябваше да се легитимира с паспорта на норвежката, което криеше известен риск. Титуляр на последната карта беше „Уасп Ентърпрайзис“. В свързаната с нея банкова сметка имаше 10 милиона крони, а освен това можеше да се захранва и по интернет. Всеки можеше да използва въпросната карта, но отново трябваше да се легитимира.

Лисбет отиде в кухнята, отвори един буркан за сладко и извади отвътре пачка банкноти. Разполагаше с 950 крони в брой, което бе изключително малко. За щастие обаче имаше и 1800 американски долара, които събираха прах, откакто се бе върнала в Швеция. Можеше да ги обмени анонимно във всяко бюро „Форекс“ 73 73 Верига чейндж бюра в Швеция. — Б.пр. . Това променяше нещата.

Сложи си перуката, с която се превръщаше в Ирене Несер, облече се елегантно, взе в една раница резервен комплект дрехи и кутия с театрален грим. След това се отправи на втората си експедиция навън. Разходи се до улица Фолкунгагатан и продължи до Ерштагатан, където влезе в магазина „Ватскибютикен“ точно преди работното му време да приключи. Купи изолирбанд, макара и лебедка с осем метра памучно корабно въже.

Качи се на автобус №66, за да се прибере. При площад Медборарплатсен видя една жена, която чакаше автобуса. В началото не я позна, но нещо подсъзнателно я накара да я погледне още веднъж и тогава разпозна в нея Ирене Флемстрьом, финансов асистент в „Милтън Секюрити“. Имаше нова, по-модерна прическа. Лисбет се измъкна дискретно от автобуса, когато Флемстрьом се качи. Огледа се внимателно наоколо, търсейки лица на познати. Мина покрай „Буфилс Боге“ 74 74 Буквално „дъгата на Буфил“ — дъгообразен жилищен дом в Сьодермалм. — Б.пр. , стигна до гара „Сьодра сташун“ и се качи на влака в северна посока.

Криминален инспектор Соня Мудиг се здрависа с Ерика Бергер, която веднага й предложи кафе. След като взеха напитката от малката кухня, Мудиг откри, че там нямаше нито една нормална чаша. Всичките бяха рекламни — на различни политически партии, професионални организации и предприятия.

— Събрали сме ги по време на избори и интервюта — обясни Ерика Бергер и й подаде чаша с логото на младежката организация на Либералната партия.

Соня Мудиг прекара три часа край бюрото на Даг Свенсон. Редакционният секретар Малин Ериксон й помогна да разбере същността на книгата и статиите на журналиста, както и да се ориентира в материалите от проучванията му. Соня Мудиг се удиви от техния обем. Разследването бе ударило на камък, тъй като личният компютър на Даг Свенсон беше изчезнал и нямаше как да се запознаят с работата му. Оказа се, че копия на по-голямата част от материалите му през цялото това време са се съхранявали в офиса на „Милениум“.