Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Залаченко.

Голям дявол беше.

Зала.

Гунар Бьорк сам бе отбелязал прякора му в разследването си, но не си спомняше някога да го беше използвал.

Но връзката бе очевидна. С Еншеде. С Бюрман. И със Саландер.

Гунар Бьорк размишляваше. Все още не разбираше как бяха навързани събитията едно с друго, но мислеше, че знае защо Лисбет Саландер бе отишла до Еншеде. Лесно можеше да си представи, че е изпаднала в ярост и е убила Даг Свенсон и Мия Бергман, защото са отказали да й сътрудничат или пък са я провокирали. Имаше мотив, за който знаеше само Гунар Бьорк и още трима човека в цялата страна.

Та тя е напълно луда. Надявам се, че някой полицай ще я застреля при ареста. Тя знае. Може да провали всичко, ако се разприказва.

Колкото и да мислеше, Гунар Бьорк разбираше, че Микаел Блумквист е единственият му изход. Чувстваше се все по-депресиран. Трябваше да убеди Блумквист да го третира като таен източник и да не разгласява пикантните подробности около кривването му от правия път с онези проклети курви. „По дяволите, да можеше Саландер да отнесе и главата на Блумквист.“

Погледна телефонния номер на Залаченко и обмисли предимствата и недостатъците на евентуален разговор с него. Не можеше да прецени.

На Микаел му бе станало навик да обобщава текущите открития от разследването си. Когато Паоло Роберто си тръгна, той отдели един час на тази дейност. Беше си създал един вид дневник, в който записваше мислите си и всички разговори, срещи и проучвания. Всеки ден криптираше документа и изпращаше копия до Ерика Бергер и Малин Ериксон, така че сътрудниците му да са винаги осведомени.

През последните седмици преди смъртта си Даг Свенсон бе насочил цялото си внимание върху Зала. Името се бе промъкнало и в последния му разговор с Микаел, само два часа преди да бъде убит. Гунар Бьорк явно също знаеше нещо за Зала.

Микаел отдели петнайсет минути, за да систематизира информацията, която бе изровил за Бьорк, но тя бе твърде малко.

Гунар Бьорк беше на 62 години, родом от Фалун. Неженен. Работеше в полицията от двайсет и една годишна възраст. Започнал като патрул, но завършил право и получил секретно назначение още на 26 или 27 години. Това се бе случило през 1969 или 1970 г., точно в края на мандата на Пер Гунар Винге като шеф на Сепо.

Винге бе уволнен, след като в разговор с областния управител на Норботен, Рагнар Ласианти, заявил, че Улоф Палме е бил руски шпионин. Това изявление бе последвано от аферата „ИБ“ 69 69 ИБ — съкратено от Информационно бюро. Тайна шведска шпионска организация, разкрита от журналистите Ян Гиу и Петер Брат през 1973 г. Твърди се, че за нейното съществуване не е подозирал дори шведският парламент. — Б.пр. , „Холмер“ 70 70 Ханс Холмер (1930–2002) — шведски полицай, наследил Пер Гунар Винге на поста началник на Сепо. Името му се свързва главно с провалилото се разследване на убийството на Улоф Палме. — Б.пр. и „Пощальона“ 71 71 Става въпрос за пощальона Бусе Янсон, който изчезва при загадъчни обстоятелства в Стокхолм през 1976 г. и е обявен за мъртъв през осемдесетте. Член е на шведско-албанското дружество и съществуват подозрения, че е бил шпионин. Това е един от най-загадъчните случаи с отвличане в шведската история. — Б.пр. и убийството на Палме — скандалите следваха един след друг. Микаел нямаше никаква представа каква роля, ако изобщо имаше такава, бе играл Гунар Бьорк в тайната полиция през последните трийсет години. За кариерата на Бьорк между 1970 и 1985 г. не се знаеше нищо. Нищо чудно впрочем, като се има предвид, че ставаше дума за Сепо, чиято дейност бе секретна. Може да е острил моливи в някой килер или да е бил таен агент в Китай. Второто бе твърде малко вероятно.

През октомври 1985 г. Бьорк е изпратен във Вашингтон, където служи в шведското посолство в продължение на две години. През 1988-ма се връща на работа в Сепо, Стокхолм. През 1996 г. става публична личност, защото бива избран за заместник-началник на отдела за чуждестранни граждани. Микаел не знаеше почти нищо за естеството на служебните му задължения. След 1996 г. Бьорк на няколко пъти прави изявления пред медиите във връзка с екстрадирането на някой и друг подозрителен арабин. През 1998 г. привлича медийното внимание към себе си с екстрадирането на няколко иракски дипломати от страната.

„Какво общо има всичко това с Лисбет Саландер и убийствата на Даг и Мия? Вероятно нищо.“

Но Гунар Бьорк знаеше нещо за Зала.

Следователно трябваше да има връзка.