Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Ерика Бергер не бе казала на никого, дори и на съпруга си, от когото по принцип нямаше тайни, че възнамерява да започне работа в „Свенска Морон-Постен“ — прословутия „Голям дракон“. Оставаше й около месец в „Милениум“. Чувстваше се неспокойна. Знаеше, че времето бързо ще отлети и скоро ще настъпи последният й ден като главен редактор.

Гризеше я безпокойство и по отношение на Микаел. Бе прочела последното му електронно писмо с тревога. Разпознаваше признаците. Работеше по случая със същата упоритост, която го бе накарала да се закотви в Хедестад преди две години, и със същата обсебеност, с която се бе нахвърлил върху Венерстрьом. От Велики четвъртък насам за него съществуваше само една цел — да открие кой е убил Даг и Мия и по някакъв начин да оневини Лисбет Саландер.

Въпреки че напълно подкрепяше амбицията му — Даг и Мия бяха и нейни приятели, — Микаел притежаваше една черта, която тя не харесваше. Ставаше безскрупулен, когато му замиришеше на кръв.

В мига, в който й се обади предния ден и й разказа как е предизвикал Бублански и е започнал да мери сили с него като някой каубой мачо, Ерика разбра, че преследването на Лисбет Саландер ще го погълне напълно за неопределено време. Знаеше от опит, че няма да е възможно да се общува с него, докато не намери разрешение на проблема. Щеше да бъде обладаван ту от егоизъм, ту от депресия. И вероятно щеше да поеме рискове, които със сигурност бяха напълно ненужни.

А и Лисбет Саландер. Ерика я бе срещала само веднъж и знаеше твърде малко за странното момиче, за да може да сподели убедеността на Микаел в невинността й. Ами ако Бублански се окажеше прав? Ами ако беше виновна? Ами ако Микаел успееше да я открие и се озовеше пред психопатка, въоръжена с огнестрелно оръжие?

Изненадващото обаждане на Паоло Роберто тази сутрин също бе допринесло за безпокойството й. Добре беше, разбира се, че не само Микаел е на страната на Лисбет, но и Паоло Роберто бе един проклет мачо.

Освен това трябваше да си намери заместник, който да застане начело на „Милениум“. Времето й изтичаше. Чудеше се дали да не се обади на Кристер Малм и да обсъди нещата с него, но осъзна, че не бива да го информира, ако не възнамерява да каже и на Микаел.

Микаел бе невероятен репортер, но щеше да е пълен провал като главен редактор. В това отношение Кристер беше по-подходящ! Кристер, да, но дали щеше да приеме предложението? Малин бе твърде млада и несигурна. Моника Нилсон — самовлюбена. Хенри Кортез — добър репортер, но прекалено млад и неопитен. На Лоти Карим й липсваше кураж. А и не бе сигурна дали Микаел и Кристер биха приели външен човек.

Пълна бъркотия.

Не така искаше да приключи дългогодишната си работа в „Милениум“.

В неделя вечерта Лисбет Саландер отново пусна „Асфикция 1.3“ и проникна в огледалното копие на твърдия диск „МикБлум/Лаптоп“. Констатира, че компютърът му в момента не е свързан с интернет, и отдели малко време, за да прочете новите документи от последните два дни.

Запозна се с дневника, в който Микаел нанасяше информацията по разследването си, и се зачуди дали той не го води толкова подробно заради нея и как би могла да го тълкува в такъв случай. Той, разбира се, знаеше, че тя прониква в компютъра му, и следователно най-естественото предположение бе, че Микаел иска тя да прочете всичко, което пише. Въпросът бе какво не пише. Тъй като знаеше, че тя има достъп до компютъра му, би могъл да манипулира потока от информация. Лисбет забеляза мимоходом, че явно не бе постигнал много повече от това да предизвика Бублански на дуел за установяването на евентуалната й невинност. Кой знае защо, това я подразни. Микаел Блумквист основаваше изводите си на чувства, а не на факти. „Наивен глупак.“

Но и той се беше насочил към Зала. „Правилно, Кале Блумквист.“ Чудеше се дали изобщо би се заинтересувал от Зала, ако не му беше пратила името.

След това с лека изненада откри, че Паоло Роберто също се е появил на сцената. Това бе приятна новина. Внезапно се усмихна. Харесваше наперения проклетник. Беше мачо до мозъка на костите си. Здравата я налагаше, като се срещнеха на ринга. Тоест в редките случаи, когато успееше да й нанесе удар.

Тя изведнъж подскочи, когато разкодира и прочете последното електронно писмо на Микаел Блумквист до Ерика Бергер.

Гунар Бьорк, Сепо, разполага с информация за Зала.

Гунар Бьорк познава Бюрман.

Погледът на Лисбет се отнесе и тя си представи следния триъгълник. Зала. Бюрман. Бьорк. Yes, that makes sense 72 72 Да, логично е (англ.). — Б.пр. . Досега не й бе хрумвало да разгледа проблема от този ъгъл. Микаел Блумквист може би не беше толкова глупав все пак. Но въпреки всичко не разбираше връзката. Това се отнасяше и за нея самата, макар че тя разполагаше с доста повече информация по въпроса.