Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Микаел Блумквист го нямаше в редакцията, но Ерика Бергер предостави на Соня Мудиг списък с материалите, които бе прибрал от бюрото на Даг Свенсон — те до един бяха свързани със самоличността на източниците. Накрая Мудиг се обади на Бублански да му докладва как стоят нещата. Взеха решение всичко, което се съдържа в бюрото на Даг Свенсон (включително работният му компютър в „Милениум“), да бъде иззето за целите на разследването. Ръководителят на предварителното разследване щеше да дойде пак, ако им потрябваше още нещо. След това Соня Мудиг състави протокол за конфискация, а Хенри Кортез й помогна да свали нещата до колата си.

В понеделник вечерта Микаел се чувстваше силно обезсърчен. От началото на миналата седмица бе успял да се свърже с десет от лицата, които Даг Свенсон възнамеряваше да изобличи. Всички те бяха неспокойни, разстроени и шокирани. Установи, че средният им годишен доход е около 400 000 крони. Бяха жалка група уплашени мъже.

При нито един от разговорите обаче не усети да крият каквото и да било във връзка с убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман. Повечето от хората, с които бе разговарял, знаеха, че евентуалното споменаване на имената им във връзка с убийствата единствено би им навредило по време на медийната атака, която ги очакваше.

Микаел включи компютъра си и провери дали не е получил още нещо от Лисбет. Нямаше нови писма. За сметка на това в последното си писмо Лисбет заявяваше, че клиентите на проститутките не представляват интерес и следователно той само си губи времето. Наруга я с думи, които Ерика Бергер би определила като сексистки. Беше гладен, но нямаше желание да готви. Освен това не бе пазарувал от две седмици, като се изключат посещенията на кварталния магазин за мляко. Облече си сакото и се отправи към гръцката таверна на Хорнсгатан, където си поръча агнешко на грил.

Лисбет Саландер първо огледа входа, а след това направи две дискретни обиколки около съседните здания. Те представляваха невисоки жилищни сгради и това не я устройваше напълно. Журналистът Пер-Оке Сандстрьом живееше в ъглов апартамент на третия етаж, който се явяваше и последен. Стълбите обаче продължаваха нагоре до вратата на тавана. Това бе добре.

Проблемът, разбира се, беше, че нито един от прозорците в апартамента не светеше, което означаваше, че собственикът му го няма вкъщи.

Тя се разходи до една пицария на няколко пресечки от сградата, където си поръча пица „Хавай“ и се настани в един ъгъл, за да прочете вечерната преса. Малко преди девет си купи кафе лате от „Пресбюрон“ и се върна до въпросната жилищна сграда. В апартамента все още беше тъмно. Качи се по стълбите и седна на таванската площадка, от която се виждаше апартаментът на Пер-Оке Сандстрьом. Пиеше кафе и чакаше.

Криминален инспектор Ханс Фасте най-накрая успя да открие Сила Норен, 28-годишна, която оглавяваше сатанинската група „Ивъл Фингърс“, в студиото „Рийсънт Траш Рекордс“, помещаващо се в една индустриална сграда в Елвшьо. Срещата им прерасна в културен сблъсък, почти като този на португалците с карибските индианци.

След няколко неуспешни опита с родителите на Сила Норен Фасте най-накрая успя да разбере от сестра й, че тя работи в студиото, където според информацията му „асистира“ при записването на албум на групата „Коуд Уакс“ от Бурленге. Фасте никога не бе чувал за тази формация и предположи, че тя вероятно се състои от младежи на около двайсет години. Още когато влезе в коридора пред студиото, го посрещна звукова вълна, която буквално го остави без дъх. Известно време наблюдава „Коуд Уакс“ през едно стъкло в очакване шумотевицата да спре за миг.

Сила Норен имаше гарвановочерна дълга коса, разнообразена с червени и зелени кичури, и черен грим. Бе по-скоро дребна и пълничка и носеше къса блуза, която разкриваше обицата на пъпа й. Около едното си бедро носеше колан с капси и приличаше на герой от френски филм на ужасите.

Фасте се легитимира и помоли да говори с нея. Тя дъвчеше дъвка и го погледна скептично. Накрая му посочи една врата и го заведе в нещо като стая за почивка, където той почти не се препъна в торбичка с боклуци, оставена точно на прага. Сила Норен наля вода в празна пластмасова бутилка, изпи около половината от нея, седна на една маса и запали цигара. Фиксира Ханс Фасте с яркосините си очи. Фасте не знаеше откъде да започне.

— Какво представлява „Рийсънт Траш Рекордс“?

Тя изглеждаше отегчена.

— Музикална компания, която продуцира нови млади групи.