Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Нямам абсолютно никаква представа от какво се издържаш.

— Във всеки случай не от практиката си на лесбийка сатанистка, ако това си мислиш. Ако разследването ви се основава на това, не се учудвам, че все още не сте успели да заловите Лисбет Саландер.

— Знаеш ли къде е?

Сила Норен започна да се люшка напред-назад и вдигна ръце пред лицето си.

— Чувствам, че е наблизо… Ей сега, само да задействам телепатичните си способности.

— Престани!

— Слушай сега, вече ти казах, че не съм говорила с нея от близо две години. Нямам никаква представа къде е. Има ли още нещо?

Соня Мудиг пусна компютъра на Даг Свенсон и прекара вечерта в категоризиране на съдържанието на твърдия му диск и допълнителните зип дискове. Чете книгата на журналиста до единайсет часа.

Направи две констатации. Първата бе, че Даг Свенсон е имал блестящо перо и е съумял да представи механизмите на търговията с момичета завладяващо и обективно. Прииска й се да бе изнесъл лекция в полицейската академия — познанията му щяха да са изключително полезни за образователния процес там. Ханс Фасте например бе един от хората, които определено биха имали полза от прозренията му.

Мудиг внезапно осъзна защо Микаел Блумквист смята, че разследването на Даг би могло да представлява мотив за убийство. Изобличаването на клиенти на проститутки, което журналистът възнамеряваше да направи, щеше не просто да навреди на определени хора, а да предизвика грандиозен скандал. Животът на някои от главните герои, които бяха раздавали присъди по дела за сексуални престъпления или пък се изявяваха активно в обществения дебат на тази тема, щеше да бъде напълно разбит. Микаел Блумквист беше прав. Книгата съдържаше мотив за убийство.

Проблемът бе, че някой от засегнатите може и да бе решил да убие Даг Свенсон, но това по никакъв начин не го свързваше с Нилс Бюрман. Той изобщо не присъстваше в материала на Даг Свенсон, което не само драстично намаляваше силата на аргументите на Микаел Блумквист, но дори засилваше подозренията във вината на Лисбет Саландер.

Въпреки че мотивът за убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман бе неясен, Лисбет Саландер можеше да бъде свързана както с местопрестъплението, така и с оръжието. Толкова ясни улики нямаше как да бъдат погрешно изтълкувани. Те свидетелстваха, че именно Саландер е произвела смъртоносните изстрели в апартамента в Еншеде.

Оръжието само по себе си пък я свързваше с убийството на адвокат Бюрман. В този случай тя познаваше лично жертвата, а имаше и евентуален мотив — съдейки по красивия надпис на корема му, той вероятно бе извършил някакво сексуално посегателство върху нея или бяха имали връзка, основаваща се на садомазохистичен секс. Бе трудно да си представи човек, че Бюрман доброволно би се оставил да бъде татуиран по този странен начин. Това предполагаше, че или е изпитвал удоволствие от унижението, или Саландер, ако татуировката е била нейно дело, не му е оставила друг избор. Мудиг не искаше да прави недоказуеми предположения за начина, по който са се развили събитията.

За сметка на това Петер Телебориан бе потвърдил, че Лисбет Саландер проявява насилие единствено спрямо хора, които по някаква причина смята за заплаха или които са я оскърбили.

Соня Мудиг поразсъждава малко над казаното от Петер Телебориан за Лисбет Саландер. Той изглеждаше наистина загрижен и явно не искаше бившата му пациентка да пострада. Същевременно обаче разследването до голяма степен се основаваше на преценката му за нея — социопат на границата на психозата.

Теорията на Микаел Блумквист й допадаше повече.

Тя внимателно прехапа устни, като се опитваше да си представи вариант, при който Лисбет Саландер да не е единственият извършител. Накрая хвана една химикалка „Бик“ и грижливо изписа следното изречение в бележника пред себе си:

Два напълно различни мотива? Двама убийци? Едно и също оръжие!

В главата й се въртеше някаква идея, която не можеше да формулира, но имаше един въпрос, който щеше да повдигне по време на утрешната среща с Бублански. Не можеше да си обясни защо мисълта, че Лисбет Саландер е единственият извършител, изведнъж бе започнала така да я притеснява.

Реши, че достатъчно е работила за тази вечер, решително изгаси компютъра и заключи дисковете в чекмеджето на бюрото си. Облече си якето, загаси настолната лампа и точно да заключи вратата на кабинета си, когато чу някакъв звук малко по-надолу в коридора. Сбърчи чело. Мислеше, че е сама в отдела, но явно имаше още някой. Отиде до стаята на Ханс Фасте. Вратата му бе открехната и тя го чу да казва по телефона: