Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Защо сте дошли при мен с тази история?

— Саландер здравата е закъсала. Не знам как точно да постъпя, но тя има нужда от приятел в ъгъла си на боксовия ринг.

Микаел кимна.

— Защо мислите, че е невинна? — попита Паоло Роберто.

— Трудно ми е да го обясня. Лисбет е изключително непримирим човек, но просто не вярвам да е застреляла Даг и Мия. Особено Мия. Отчасти няма мотив…

— Или поне не знаем за такъв.

— Добре, Лисбет не би се замислила да употреби насилие срещу човек, който си го е заслужил. Не знам. Подхвърлих на Бублански, полицая, който ръководи разследването, че съществува евентуална причина Даг и Мия да бъдат убити. Според мен тя се крие в репортажа, върху който работеше Даг.

— Ако сте прав, Саландер не се нуждае просто от някого, който да я държи за ръката, когато я арестуват, а от съвсем друга подкрепа.

— Знам.

В очите на Паоло Роберто се появи опасен блясък.

— Ако е невинна, значи е станала жертва на един от най-ужасните правни скандали в историята. Обявена е за убийца от медиите и полицията, да не говорим за всичката помия, изписана по неин адрес…

— Знам.

— Какво можем да направим? Мога ли да помогна по някакъв начин?

Микаел се замисли за миг.

— Най-добре, разбира се, е да посочим алтернативен извършител. Върху това работя в момента. Добре би било също така да успеем да я открием, преди полицията да я застреля. Лисбет не е от хората, които биха се предали доброволно.

Паоло Роберто кимна.

— Как ще я намерим?

— Не знам. Има нещо, което можете да сторите. Ако имате време и желание.

— Приятелката ми отсъства през следващата седмица, така че разполагам и с двете.

— Добре, мислех си за това, че сте боксьор…

— Да?

— Лисбет има приятелка, Мириам Ву. Сигурно сте прочели и за нея?

— По-известна като „лесбийката, почитателка на садо-мазо секс“… Да, чел съм за нея.

— Имам номера на мобилния й телефон и се опитах няколко пъти да се свържа с нея. Затваря веднага, щом чуе, че я търси журналист.

— Разбирам я.

— В момента не разполагам с време да преследвам Мириам Ву. Но прочетох, че тренира кикбокс. Мислех си, че ако някой известен боксьор я потърси…

— Разбирам. Надявате се да може да ни отведе до Саландер.

— Когато полицията разговаря с нея, тя каза, че няма никаква представа къде се намира Лисбет. Но си струва да опитаме.

— Дайте ми номера й. Ще я потърся.

Микаел му даде номера и адреса й на Лундагатан.

Гунар Бьорк прекара уикенда в размисъл върху положението си. Бъдещето му бе поставено на карта и трябваше да изиграе ходовете си по най-добрия начин.

Микаел Блумквист бе проклета свиня. Бьорк се питаше дали би могъл да го убеди да премълчи факта, че се е възползвал от услугите на тези тъпи момичета. Постъпката му беше подсъдна, не се съмняваше, че ще загуби и работата си. Вестниците щяха да го разкъсат на парчета. Спецполицай, който се възползва от малолетни проститутки… Защо ли гадните курви не бяха по-големи!

Ако продължеше да бездейства, сам подписваше смъртната си присъда. Бе постъпил умно, като не каза нищо на Микаел Блумквист. Наблюдаваше внимателно лицето му и забеляза реакцията му. Блумквист отчаяно търсеше информация. Но щеше да му се наложи да плати. А цената беше мълчание. Това бе единственият изход.

Зала щеше да промени хода на цялото разследване.

Даг Свенсон беше по следите на Зала. Бюрман също бе търсил Зала. И инспектор Бьорк беше единственият, който знаеше за съществуващата връзка между Бюрман и Зала. Това на практика означаваше, че Зала може да бъде свързан както със събитията в Еншеде, така и с тези край Оденплан.

Обаче изникваше още един проблем пред бъдещото благополучие на Гунар Бьорк. Именно той бе дал на Бюрман информация за Залаченко като на приятел, без да се замисли, че тя все още е засекретена. Съвсем дребна, но въпреки това подсъдна простъпка.

Освен това след посещението на Микаел Блумквист в петък бе извършил още едно престъпление. Всеки полицай, притежаващ информация за някое разследване на убийство, бе длъжен веднага да я предостави на колегите си. Но ако предоставеше информацията на Бублански или на прокурор Екстрьом, автоматично щеше да разкрие и своето участие. Не в историята с курвите, а в тази със Залаченко.

В събота посети набързо работното си място на Кунгсхолмен. Извади всички стари документи за Залаченко и ги прочете. Той самият бе писал докладите, но преди доста години. Първите бяха отпреди трийсет години. Най-новият — отпреди десет.