Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет се качи на автобус номер 4 и се върна в Сьодермалм. Слезе на улица Русенлундсгатан и се разходи до Мусебаке. Свари си кафе, изяде един сандвич и се пъхна в леглото.

Спа до късно следобед. Когато се събуди, подуши замислено чаршафа и реши, че е дошло време да смени спалното си бельо. Посвети събота вечер на чистене. Изхвърли боклуците, събра старите вестници в два полиетиленови чувала и ги прибра в килера в коридора. Пусна една пералня с бельо и тениски и една с дънки. Сортира мръсните съдове, пусна миялната машина, накрая почисти подовете с прахосмукачка, след което ги изми.

В девет вечерта беше подгизнала от пот. Напълни ваната и наля обилно количество пяна. Излегна се вътре, затвори очи и се замисли. Не след дълго задряма. Когато се събуди, бе полунощ, а водата във ваната бе леденостудена. Изправи се ядосано, подсуши се и си легна. Почти веднага заспа отново.

Лисбет Саландер побесня, когато включи лаптопа си в неделя сутринта и прочете всички глупости по адрес на Мириам Ву. Чувстваше се ужасно и съвестта я гризеше. Не бе осъзнала колко зле ще се отнесат с Мими, чието единствено престъпление бе, че е… позната, приятелка, любовница на Лисбет.

Не беше сигурна коя дума трябваше да използва, за да опише връзката си с Мими, но си даде сметка, че каквато и да е била тази връзка, вече най-вероятно е обречена. Щеше да й се наложи да задраска и името на Мими от така или иначе доста късия списък на познатите си. Съмняваше се, че след всички писания в медиите Мими някога отново ще иска да общува с психопатката Лисбет Саландер.

Това я изпълваше с ярост.

Запамети името на Тони Скала — журналиста, започнал атаките срещу Мими. Освен това взе решение да издири неприятния колумнист с раирано сако, който бе публикувал в един вечерен вестник закачливи разсъждения по темата, изпълнени с думите „лесбийката почитателка на садо-мазо секс“.

Списъкът с лица, с които Лисбет смяташе да се заеме, растеше.

Първо обаче трябваше да открие Зала.

Нямаше представа как точно ще постъпи, когато го намери.

Микаел се събуди в седем и половина в неделя сутринта от звъненето на телефона. Протегна сънено ръка и го вдигна.

— Добро утро — поздрави го Ерика Бергер.

— Мм — отвърна Микаел.

— Сам ли си?

— За съжаление.

— Тогава ти предлагам да влезеш под душа и да сложиш кафе. След пет минути ще те посетят.

— Така ли?

— Паоло Роберто.

— Боксьорът? Кралят от Кунгсан? 67 67 Нарицателно име на градината Кунгстредгорден. — Б.пр.

— Същият. Обади ми се. Разговаряхме половин час.

— Защо?

— Защо ми се обади? Ами, познаваме се и се поздравяваме, когато се видим. Веднъж му взех дълго интервю, когато участваше във филма на Хилдебранс 68 68 Става въпрос за филма „Стокхолмска вечер“, в основите на който е залегнала истинската история на известния шведски боксьор Паоло Роберто. — Б.пр. . Срещали сме се случайно от време на време през годините.

— Не знаех. Въпросът обаче е защо ще ме посещава?

— Защото… е, мисля, че е по-добре сам да ти обясни.

Микаел едва бе успял да излезе от душа и да си обуе панталоните, когато Паоло Роберто позвъни на вратата. Отвори му и го покани да се настани на масата за хранене, докато намери чиста риза и направи две чаши двойно еспресо, което поднесе с чаена лъжичка мляко.

— Искали сте да говорите с мен?

— Ерика Бергер го предложи.

— Добре, слушам.

— Познавам Лисбет Саландер.

Микаел вдигна вежди.

— Така ли?

— Останах леко изненадан, когато Ерика Бергер ми каза, че и вие я познавате.

— Най-добре е да започнете отначало.

— Добре. Нещата стоят по следния начин. Прибрах се завчера след едномесечно пребиваване в Ню Йорк и видях лицето на Лисбет на всяко проклето рекламно табло на вестниците. Пишат какви ли не проклети глупости по неин адрес. Няма нито един проклетник, който да каже добра дума.

— Три пъти успяхте да кажете „проклет“.

Паоло се разсмя.

— Съжалявам. Но съм дяволски ядосан. Всъщност позвъних на Ерика, защото имах нужда да поговоря с някого, а не знаех с кого. Тъй като въпросният журналист от Еншеде е работил в „Милениум“ и тъй като познавам Ерика, реших да се обадя на нея.

— Окей.

— Даже и Саландер да е полудяла и да е извършила всичко, което полицията твърди, то все пак трябва някой да я защити. Гражданите на тази страна имат определени права и никой не трябва да остане нечут.

— И аз така мисля.

— И Ерика каза така. Когато й се обадих, очаквах всички вие от „Милениум“ също да искате главата й, като се има предвид, че онзи журналист Даг Свенсон е работил за вас. Но Ерика ми каза, че ти вярваш в невинността на Лисбет.