Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

След като се нахрани, се качи на автобус номер 4 през Вестербрун до Санкт Ерик. Разходи се пеша до Оденплан и малко след полунощ се озова на адреса на покойния адвокат Бюрман на улица Упландсгатан. Не очакваше апартаментът да се намира под наблюдение, но забеляза, че един от прозорците на съседен апартамент на етажа му светеше. Затова се разходи до площад Ванадисплан. Когато се върна след един час, в съседния апартамент бе тъмно.

Лисбет се изкачи тихо по стълбите до етажа на Бюрман, без да включи осветлението. С помощта на джобно ножче внимателно разряза полицейската лента, с която бе запечатан апартаментът. След това безшумно отвори вратата.

Запали лампата в коридора — знаеше, че нейната светлина не се вижда от улицата. После извади фенерче-писалка и се отправи към спалнята. Щорите бяха пуснати. Плъзна лъча от фенерчето по повърхността на окървавеното легло. Отбеляза факта, че тя самата за малко да напусне този свят в същото легло, и изпита чувство на дълбоко удовлетворение, че Бюрман най-накрая бе изчезнал от живота й завинаги.

Целта на посещението й на местопрестъплението бе да намери отговор на два въпроса. Не можеше да открие връзката между Бюрман и Зала. Не се съмняваше, че такава съществува, но не бе успяла да я открие, когато прегледа съдържанието на компютъра на Бюрман.

Освен това имаше още нещо, което не й даваше мира. По време на нощното си посещение преди няколко седмици бе забелязала, че Бюрман е извадил част от документите от папката, в която събираше информацията за нея. Липсващите страници бяха част от описанието на задълженията му, предоставено му от Агенцията за контрол на попечителите, и накратко обобщаваха психичното й състояние. Бюрман не се нуждаеше от тях и бе напълно възможно да е прочистил папката и да ги е изхвърлил. Това предположение обаче противоречеше на факта, че адвокатите никога не изхвърлят документация по текущи дела. Документите можеше да са маловажни, но нямаше никаква логика да ги унищожава. Въпреки това обаче ги нямаше в папката, нито където и да било другаде около бюрото му.

Лисбет забеляза, че полицията е прибрала всички папки, съдържащи информация за нея. В продължение на два часа претърсва апартамента метър по метър, за да провери дали полицаите не са пропуснали нещо, но постепенно с леко разочарование установи, че не бе така.

В кухнята откри кутия с различни ключове. Намери ключове за кола и още два ключа, единия от които секретен, другия — от катинар. Качи се безшумно на тавана и провери всички катинари, докато накрая не откри помещението на Бюрман. В него имаше стари мебели, гардероб със стари дрехи, ски, един акумулатор за кола, кашони с книги и други вехтории. Не откри нищо интересно, затова слезе надолу по стълбите и с помощта на секретния ключ влезе в гаража. Там намери мерцедеса му и след малко установи, че и в него няма нищо ценно.

Реши да не влиза в кабинета на адвоката, където се бе отбила само преди няколко седмици във връзка с предходното си нощно посещение в апартамента му. Знаеше, че не бе използвал офиса си от две години. Вътре имаше само валма прах.

Качи се отново в апартамента на Бюрман, седна на дивана в дневната и се замисли. След няколко минути се изправи и се върна при кутията с ключове в кухнята. Разгледа ги един по един. На една връзка имаше два секретни ключа и един стар и ръждясал. Тя сбърчи вежди. След това погледна нагоре към рафта над кухненската мивка, където Бюрман бе подредил двайсетина пакетчета със семена. Огледа ги и установи, че съдържат семена на различни подправки.

„Има лятна къща някъде. Или малка къщичка до някой парцел за отглеждане на плодове и зеленчуци. Не помислих за това.“

Отне й три минути да открие в счетоводните документи на Бюрман касова бележка отпреди шест години, според която бе заплатил на фирма за извършване на ремонтни дейности по алеята към къщата му. След още една минута вече държеше в ръцете си застрахователна полица за недвижимо имущество в близост до Сталархолмен и Мариефред.

В пет часа сутринта спря при денонощния магазин от веригата „Севън-Илевън“ в най-горната част на улица Хантверкаргатан, до площад Фридхемсплан. Купи си голямо количество опаковки с пица „Билис“, мляко, хляб, кашкавал и други основни хранителни продукти. Взе дори и един вестник, чието заглавие я заинтригува.

Този вестник по някаква неизвестна на Лисбет причина бе избрал да не я назове по име. Вместо това я наричаха „двайсет и шест годишната жена“. Според статията източник от полицията твърдеше, че е възможно да е избягала в чужбина и в момента да се намира в Берлин. Не ставаше ясно защо би избрала точно Берлин, но според сведенията им в полицията бил постъпил сигнал, че тя била забелязана в „анархистки феминистки клуб“ в Кройцберг. Клубът бе описан като свърталище на млади последователи на всякакви идеологии — от политически терористи до антиглобалисти и сатанисти.