Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече се озадачаваше. Прокурор Екстрьом предоставяше всякаква възможна компрометираща я информация на медиите. Тя без проблем разбираше целта му — публичността му носеше дивиденти и подготвяше почвата за деня, в който щеше да повдигне обвинения срещу нея.

Но защо пазеше в тайна разследването от 1991 година? То се явяваше пряката причина, довела до затварянето й в „Санкт Стефан“. Защо криеше тази история?

Проникна в компютъра на Екстрьом и в продължение на един час преглежда документацията му. Когато приключи, запали цигара. Не бе открила нито една препратка към събитията от 1991 година в компютъра му. Това даваше основания за странно заключение. Той не знаеше за разследването.

За момент се зачуди как да постъпи. След това хвърли поглед към лаптопа си. Това е точно като за проклетия Кале Блумквист . Включи компютъра си, проникна в твърдия му диск и създаде документа „МБ2“.

Прокурор Е. предоставя информация на медиите. Попитай го защо не е споменал нищо за старото полицейско разследване.

Това трябваше да е достатъчно, за да го накара да пристъпи към действие. Лисбет търпеливо зачака. След два часа Микаел Блумквист се появи онлайн. Първо прочете електронната си поща. Минаха петнайсет минути, преди да открие документа, и още пет, докато отговори с „Криптирано съобщение“. Не беше захапал. Вместо това искаше да знае кой е убил приятелите му.

Лисбет можеше да го разбере. Омекна малко и му отговори с „Криптирано съобщение 2“.

Какво ще направиш, ако съм аз?

Това бе по-скоро личен въпрос. Той й отговори с „Криптиране съобщение 3“. Което я разтърси.

Лисбет, ако съвсем си полудяла, вероятно ще помоля Петер Телебориан да ти помогне. Но не мисля, че ти си убила Даг и Мия. Надявам се и се моля да се окажа прав.

Даг и Мия възнамеряваха да направят известни разкрития за търговията със секс услуги. Хипотезата ми е, че по някакъв начин това е послужило като мотив за убийството им. Но няма за какво да се хвана.

Не знам какво се обърка между нас, но двамата с теб си говорихме за приятелството веднъж. Аз ти казах, че то се гради на две неща — уважение и доверие. Даже и да не ме харесваш, все още можеш да ми вярваш и да разчиташ на мен. Никога няма да разкрия тайните ти. Няма да разкажа и какво се случи с милиардите на Венерстрьом. Имай ми доверие. Аз не съм твой враг.

Препратката към Петер Телебориан в първия момент я разгневи. След това осъзна, че Микаел не се опитваше да я дразни. Той нямаше ни най-малка представа кой е Петер Телебориан и вероятно го бе виждал единствено по телевизията, където го представяха като отговорен експерт по детска психиатрия, уважаван в чужбина.

Това, което я разтърси обаче, бе частта с милиардите на Венерстрьом. Нямаше представа как се е досетил. Беше напълно убедена, че не е допуснала грешка и че нито един човек на земята не знае какво е направила.

Прочете писмото няколко пъти.

Думите му за приятелството я накараха да се почувства неудобно. Не знаеше как да му отговори.

Накрая създаде документа „Криптирано съобщение 4“.

Ще си помисля по въпроса.

Излезе от интернет и седна в прозоречната ниша.

Лисбет напусна апартамента си до площад Мусебаке едва в единайсет часа вечерта в петък, девет дни след убийствата. Запасите й от пица „Билис“ и останалите хранителни продукти, включително последните трохи хляб и корички кашкавал, бяха свършили отдавна. От три дни живееше с пакет овесени семена, който бе купила чисто импулсивно с мисълта да започне да се храни по-здравословно. Откри, че от сто грама семена, малко стафиди и двеста милилитра вода след една минута в микровълновата печка се получава нормална овесена каша.

Липсата на храна обаче не бе единствената причина да се раздвижи. Трябваше да посети един човек. За съжаление не можеше да осъществи желанието си, ако седеше заключена в апартамента до площад Мусебаке. Отвори гардероба, извади русата си перука и се въоръжи с норвежкия паспорт на името на Ирене Несер.

Ирене Несер бе действителна личност. Външно тя страшно приличаше на Лисбет Саландер и бе изгубила паспорта си преди три години. Той попадна в ръцете на Лисбет благодарение на Plague и когато й се налагаше, тя без колебание се преобразяваше в Ирене Несер. Правила го бе почти осемнайсет месеца.

Лисбет свали обиците от веждите и носа си и се гримира пред огледалото в банята. Облече тъмни дънки, един непретенциозен кафяв пуловер със златисти нишки и обу ботуши на висок ток. Извади един от флаконите със сълзотворен газ, с които се беше запасила и които държеше в кутия. Взе и електрошоковия си пистолет, който не бе докосвала от година, и го сложи да се зареди. След това приготви комплект дрехи за преобличане в найлонова торбичка. Късно вечерта излезе от апартамента. Първо се разходи до „Макдоналдс“ на улица Хорнсгатан. Избра този ресторант, защото съществуваше по-малка вероятност някой от бившите й колеги от „Милтън Секюрити“ да попадне на нея точно тук — те ходеха в „Макдоналдс“, който се намираше в близост до Слусен или край „Медборарплатсен“. Изяде един „Биг Мак“ и изпи една голяма кола.