Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет следеше с интерес информацията за трите жертви. Във вторник медиите започнаха да тъпчат на едно място и поради липса на нови драматични разкрития от преследването на Лисбет Саландер насочиха вниманието си към жертвите. Един от вечерните вестници публикува подробни биографични портрети на Даг Свенсон, Мия Бергман и Нилс Бюрман. Посланието бе, че трима почтени граждани са убити по особено жесток начин по необясними причини.

Нилс Бюрман бе представен като уважаван и социално ангажиран адвокат, член на „Грийнпийс“, „загрижен за съдбата на младежта“. Една колонка бе отделена на неговия близък приятел и колега Ян Хокансон, чиято кантора се намираше в една и съща сграда с тази на Бюрман. Хокансон потвърждаваше представата за Бюрман като за радетел за правата на обикновените хора. Един от служителите на Агенцията за контрол на попечителите разказваше, че той е проявявал откровена загриженост към протежето си Лисбет Саландер.

Лисбет се подсмихна за първи път през деня.

Голямо внимание бе отделено на Мия Бергман, жената жертва от драмата. Описваха я като мила и изключително интелигентна млада жена, с впечатляваща за годините си биография и блестяща кариера пред себе си. Бяха цитирани шокирани приятели, състуденти и научният й ръководител. Най-често задаваният въпрос бе „защо“. Имаше снимки на цветя и запалени светлини пред входа на жилищната й сграда в Еншеде.

Даг Свенсон бе получил значително по-малко внимание. Бе описан като умен и безстрашен репортер, но основният интерес се насочваше към партньорката му, с която живееше на семейни начала.

Лисбет забеляза с леко удивление един странен факт — едва на Великден някой откри, че Даг Свенсон бе работил върху голям репортаж за вестник „Милениум“. Учуди се още повече, когато установи, че липсва информация за същността на въпросния репортаж.

Така и не прочете думите на Микаел Блумквист, цитирани на интернет страницата на „Афтонбладет“. Едва късно във вторник, след като изявлението му бе споменато в една телевизионна новинарска емисия, установи, че Блумквист е предоставил подвеждаща информация. Той твърдеше, че Даг Свенсон е работил върху статия, посветена на „сигурността на компютрите и незаконното проникване в тях“.

Лисбет Саландер сбърчи вежди. Знаеше, че твърдението не е вярно, и се чудеше каква игра всъщност играе „Милениум“. След това се досети за същинското послание на изявлението и за втори път се подсмихна. После се свърза със сървъра в Холандия и чукна два пъти с мишката по иконата „МикБлум/лаптоп“. Откри папката „Лисбет Саландер“ и документа „За Сали“, които се намираха на съвсем видно място върху работния плот. Отвори ги и прочете съдържанието им.

Остана дълго взряна в писмото на Микаел. В нея се бореха противоречиви чувства. До този момент бе сама срещу цяла Швеция — едно доста просто и ясно уравнение. Сега обаче внезапно се сдобиваше с поддръжник, или по-скоро потенциален поддръжник, който твърдеше, че вярва в невинността й. Само че това бе единственият мъж в цялата страна, с когото не искаше да се среща при никакви обстоятелства. Лисбет въздъхна. Микаел Блумквист, както винаги, се проявяваше като проклет наивен благодетел. Лисбет Саландер бе загубила невинността си на десетгодишна възраст.

Няма невинни хора. За сметка на това обаче съществуват различни степени на отговорност.

Нилс Бюрман бе мъртъв, защото сам бе избрал да наруши поставените от нея правила. Имаше категоричен шанс да се спаси, но вместо това реши да наеме някакъв проклет мъжкар, който да я нарани. Отговорността не беше нейна.

Но ролята на Кале Блумквист в драмата не биваше да бъде подценявана. Можеше да й бъде от полза.

Биваше го в разплитането на загадки, а и на света нямаше по-голям инат от него. Разбра това още в Хедестад. Когато се захванеше с нещо, го довеждаше докрай на всяка цена. Вярно, че беше наивен. Но можеше да се движи свободно на места, където тя не трябваше да се появява. Би могла да го използва, докато спокойно напусне страната. Смяташе, че скоро ще й се наложи да го стори.

За жалост обаче Микаел Блумквист не можеше да бъде командван. Трябваше сам да поиска да направи нещо. Освен това се нуждаеше от морално оправдание, за да пристъпи към действие.

С други думи, беше напълно предвидим. Тя се замисли за момент, след което създаде нов документ, който кръсти „За МикБлум“ и написа в него една-единствена дума.

Зала.

Това трябваше да му даде повод за размисъл.