Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Но не говореше с лекари.

За сметка на това разговаряше учтиво и непринудено със сестрите, кухненския персонал и чистачите. Това не оставаше незабелязано. Една дружелюбна сестра, на име Каролина, на която Лисбет частично се бе доверила, я попита един ден защо постъпва така. Лисбет я погледна въпросително.

— Защо не разговаряш с лекарите?

— Защото не чуват какво им говоря.

Отговорът й не беше съвсем искрен. Всъщност това бе нейният начин да поддържа някакъв вид комуникация с лекарите. Знаеше, че всички нейни подобни реплики се вписват в картона й и доказват, че мълчанието й е плод на едно напълно рационално решение.

През последната година в „Санкт Стефан“ Лисбет все по-рядко бе изпращана в изолатора. Когато все пак й се случеше да попадне там, то бе, защото по някакъв начин бе ядосала Петер Телебориан, което, изглежда, й се удаваше без проблем всеки път, щом я погледнеше. Той непрекъснато се опитваше да пробие упоритото й мълчание и да я накара да го забележи.

В един момент Телебориан реши да изпише на Лисбет психотропни лекарства, които причиняваха затруднено дишане, замъгляваха съзнанието и пораждаха чувство за тревожност. Лисбет отказа да ги приема, което доведе до решението да й бъдат давани насила по три таблетки дневно.

Тя оказа толкова силна съпротива, че персоналът се видя принуден да използва сила, за да я задържи на едно място и да разтваря челюстите й. Така я принуждаваха да ги гълта. Първия път Лисбет веднага пъхна пръсти в гърлото си и повърна обяда си върху най-близкия служител. Впоследствие й даваха таблетките, докато бе вързана. Ответната реакция на Лисбет — научи се да повръща без помощта на пръстите си. Прекратиха тази терапия заради яростната й съпротива и допълнителната работа, която се отваряше на персонала.

Когато навърши петнайсет, внезапно я преместиха в Стокхолм, а след това я настаниха в приемно семейство. Този развой на събитията я изненада. Случи се в момент, когато Телебориан вече не беше шеф на „Санкт Стефан“ и Лисбет Саландер бе убедена, че това е единствената причина за внезапното й изписване. Ако зависеше само от Телебориан, тя щеше да продължи да лежи завързана на койката в изолатора.

А сега го гледаше по телевизията. Чудеше се дали си представя, че тя отново ще му падне в ръцете, или пък че вече е достатъчно голяма, за да задоволи фантазиите му. Нападката му срещу решението на Градския съд Лисбет да не бъде принудително хоспитализирана прозвуча скандално и предизвика възмущението на репортерката, която го интервюираше, но очевидно нямаше никаква представа какви въпроси да му зададе. Никой не можеше да опонира на Петер Телебориан. Предишният главен лекар на „Санкт Стефан“ бе починал. Съдията, председателствал случая и отчасти изиграл ролята на злодея в драмата, бе излязъл в пенсия и отказваше да дава изявления за пресата.

Лисбет откри един от най-озадачаващите текстове на интернет страницата на средностатистически местен вестник. Прочете го три пъти, преди да изключи компютъра и да запали цигара. Настани се в прозоречната ниша върху закупената от ИКЕА възглавница и се загледа отчаяно в нощното осветление навън.

Тя е бисексуална — твърди приятелка от детските й години.

Двайсет и шест годишната жена, преследвана за три убийства, е описвана като затворена ексцентричка, която изпитва огромни трудности да се приспособи в училище. Тя си остава аутсайдер въпреки множеството опити да бъде приобщена към колектива.

— Имаше очевидни проблеми със сексуалната си идентичност — спомня си Йохана, една от малкото й близки приятелки в училище. — Отрано стана ясно, че е бисексуална и различна. Притеснявахме се за нея.

Статията продължаваше с няколко случки, които Йохана си спомняше. Лисбет сбърчи вежди. Самата тя изобщо нямаше спомен за подобни случки, нито пък бе имала близка приятелка на име Йохана. Всъщност не си спомняше изобщо да е имала близък приятел или човек, който да се е опитвал да я приобщава към колектива.

Статията не съдържаше информация за времето на случките, ала тя на практика бе прекъснала училище на дванайсетгодишна възраст. Това означаваше, че разтревожената й приятелка от детинство бе открила бисексуалността й още в началните класове.

Въпреки безумния поток от глупави статии, публикувани през изминалата седмица, интервюто с Йохана я засегна най-много — толкова бе очевидно, че е изфабрикувано. Или репортерът се бе сблъскал с патологична лъжкиня, или пък самият той бе съчинил историята. Тя запомни името му и го добави към списъка си с бъдещи обекти на проучване.