Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Дори и по-меките, критикуващи обществото репортажи, със заглавия от рода на „Провалът на обществото“ или „Тя така и не получи помощта, от която се нуждаеше“ не можеха да променят представата на хората за нея като за враг номер едно — масова убийца, която в пристъп на лудост бе екзекутирала трима уважавани граждани.

Лисбет четеше анализите на живота си с известно увлечение и забеляза очевиден пропуск в обществената информация. Въпреки че явно имаха напълно неограничен достъп до всички интимни подробности от живота й, медиите бяха пропуснали Голямото зло, което й се случи малко преди да навърши тринайсет години. Информацията за живота й обхващаше периодите от предучилищна до единайсетгодишна възраст и след навършване на петнайсет, когато я изписаха от детската психиатрична клиника и я настаниха в приемно семейство.

Изглежда, някой от запознатите с разследването лица снабдяваше медиите с информация, но по неизвестни на Лисбет Саландер причини бе потулил епизода с Голямото зло. Това я озадачи. Ако полицията искаше да изтъкне склонността й към прояви на брутално насилие, то този епизод безспорно бе най-тежкият инцидент в биографията й, далеч по-сериозен от всички маловажни случки в училищния двор. Той бе и пряката причина тя да бъде закарана до Упсала и затворена в „Санкт Стефан“.

На Великден Лисбет започна да проучва полицейското разследване. Благодарение на публикуваните в медиите данни придоби добра представа за участниците. Отбеляза си, че прокурор Екстрьом ръководи предварителното следствие и че обикновено той говори на пресконференциите. Начело на същинското разследване бе криминален инспектор Ян Бублански. Беше закръглен мъж, а сакото му стоеше като харизано. Той понякога придружаваше Екстрьом на пресконференциите.

След няколко дни идентифицира Соня Мудиг като единствената жена в групата и лицето, открило адвокат Бюрман. Забеляза и имената на Ханс Фасте и Кърт Свенсон, но пропусна Йеркер Холмберг, който не се споменаваше в нито един репортаж. Създаде отделен файл в компютъра си за всяка от тези персони и започна да събира информация.

Информация за напредването на разследването, разбира се, можеше да бъде открита в компютрите на заетите с него полицаи, чиято база данни се съхраняваше на полицейския сървър. Лисбет Саландер знаеше, че е изключително трудно да се проникне във вътрешната мрежа на полицията, но в никакъв случай не е невъзможно. Беше го правила и преди.

Във връзка с една задача, възложена й преди четири години от Драган Армански, бе проучила структурата на полицейската мрежа и възможностите за проникване в криминалния регистър. Провали се напълно в опитите си да проникне отвън — полицейските защитни стени бяха извънредно усъвършенствани и съдържаха всевъзможни капани, които можеха да доведат до неприятни последствия.

Полицейската вътрешна мрежа бе изградена, както подобаваше, със собствени кабели и достъпът до нея отвън или през интернет бе невъзможен. С други думи, за да проникне в нея, й трябваше някой полицай, който работи върху разследването и има съответните правомощия, или, което бе вторият идеален вариант, трябваше да заблуди системата, че тя самата е такова лице. В това отношение, за щастие, полицейските експерти по сигурността бяха направили огромен пропуск. В страната имаше голям брой полицейски управления с достъп до полицейската компютърна мрежа, някои от които бяха съвсем малки и не бяха охранявани нощем. Най-важното обаче бе, че нямаха алармена инсталация, нито използваха каквато и да било форма на наблюдение. Местната полицейска станция в Лонгвик край Вестерос бе точно такава. Помещаваше се върху 130 квадратни метра в една и съща сграда с библиотеката и Националната осигурителна каса и през деня в нея работеха трима полицаи.

По онова време Лисбет Саландер не успя да проникне в мрежата за целите на въпросната задача, но реши, че си струва да вложи малко време и енергия, за да си осигури достъп за бъдещи проучвания. Обмисли различните възможности, след което през лятото кандидатства за работа като хигиенист в библиотеката на Лонгвик. Докато размахваше парцала, успя да получи подробна представа за помещенията. Освен това установи, че няма да й представлява особена трудност да проникне в полицията, като се покатери до един прозорец в банята на втория етаж, който винаги бе открехнат през нощта заради жегата. Полицията се охраняваше само от един пазач от „Секюритас“ 66 66 Една от водещите компании по сигурността в Швеция. — Б.пр. , който обикаляше из помещенията по няколко пъти на нощ. Направо смехотворно.