Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Постоя известно време така, потънала в мисли, когато внезапно видя, че Микаел Блумквист включва компютъра си. Отговорът му дойде скоро след като бе прочел нейния.

Лисбет,

Дяволски проклето момиче. Кой, по дяволите, е Зала? Той ли е връзката? Знаеш ли кой е убил Даг и Мия — кажи ми в такъв случай, за да можем да разрешим тази проклета история, да се приберем и да се наспим.

Добре. Време е да му пусне стръвта.

Създаде още един документ с името „Кале Блумквист“. Знаеше, че така ще го подразни. След това написа едно кратко съобщение.

Журналист си. Разбери сам.

Както и очакваше, той веднага й отговори, като я молеше да се вразуми, опитваше се да я разчувства. Тя се усмихна и излезе от твърдия му диск.

Но така и така бе започнала да се рови из сървъра, та реши да отвори копието на твърдия диск на Армански. Прочете замислено доклада, съставен на втория ден от Великден. Не ставаше ясно за кого е предназначен той, но тя стигна до извода, че съществува само едно разумно обяснение — Армански сътрудничеше на полицията с цел залавянето й.

Отдели известно време, за да прегледа съдържанието на електронната му поща, но не откри нищо интересно. Точно когато смяташе да излезе от твърдия му диск, попадна на писмото до началника на техническия отдел на „Милтън Секюрити“. Армански му даваше инструкции за инсталирането на тайна наблюдателна камера в кабинета му.

Опа!

Лисбет погледна датата и установи, че електронното писмо е било изпратено само около час след приятелското й посещение в края на януари.

Това означаваше, че трябва да промени някои настройки в автоматичната система за наблюдение, преди отново да посети кабинета на Армански.

Вторник преди обед Лисбет Саландер проникна в криминалния регистър на Националната служба на полицията и потърси информация за Александър Залаченко. Името му не се срещаше там, което не я изненада особено, защото, доколкото знаеше, той не бе съден за престъпления в Швеция и дори не присъстваше в регистъра на населението.

При проникването й в криминалния регистър Лисбет използва потребителското име на инспектор Дъглас Шьолд, на 55 години, който работеше в регионалното полицейско управление в Малмьо. Бе леко шокирана, когато компютърът й внезапно издаде звуков сигнал и на лентата с инструменти започна да мига икона за входящо съобщение в програмата айсикю.

Поколеба се за миг. Първият й импулс бе да издърпа кабела на интернет и да се изключи. Шьолд не бе инсталирал програмата айсикю на компютъра си. Всъщност малцина от по-възрастните хора я използваха, защото бе предназначена основно за младите, както и за хора, които работят с компютър.

Това означаваше, че някой търси нея. В такъв случай не оставаха кой знае колко варианта. Включи айсикюто и написа думите: „Какво искаш, Plague ?“

— Wasp. Трудна си за откриване. Никога ли не си проверяваш електронната поща?

— Как ме намери?

— Шьолд. Разполагам със същия списък. Предположих, че ще използваш някое от потребителските имена на полицай с голям достъп до информация.

— Какво искаш?

— Кой е Залаченко, от когото се интересуваш?

— НТР.

— ?

— Не е твоя работа.

— Какво става?

— Fuck you, Plague.

— Мислех, че аз съм социален инвалид, както обикновено сама казваш. Ако трябва да вярвам на вестниците, то на твоя фон изглеждам напълно нормален.

— „I“.

— Среден пръст и за теб. Имаш ли нужда от помощ?

Лисбет се поколеба за миг. Първо Блумквист, а сега и Plague . Потокът от желаещи да я спасяват не секваше. Проблемът с Plague беше, че бе сто и шейсет килограмов самотник, който комуникираше с околния свят главно чрез интернет и караше Лисбет Саландер да изглежда като свръхсоциална. Тъй като тя не му отговори, Plague й написа още едно съобщение.

— Още ли си там? Имаш ли нужда от помощ, за да се измъкнеш от страната?

— Не.

— Защо ги застреля?

— Майната ти.

— Смяташ ли да убиеш и други, или да се успокоя? Аз вероятно съм единственият човек, който може да те открие.

— Не е нужно да се притесняваш, стига да не се бъркаш.

— Не се притеснявам. Прати ми писмо в хотмейла, ако имаш нужда от нещо. Оръжие? Нов паспорт?

— Ти си социопат.

— Ами ти тогава какво си?

Лисбет изключи айсикюто, седна на дивана и се замисли. След десет минути пусна компютъра си отново и изпрати писмо до електронния адрес на Plague в хотмейл.