Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Прокурор Ричард Екстрьом, ръководителят на предварителното разследване, живее в Тебю. Женен е и има две деца. В дома му има прокаран високоскоростен интернет. Имам нужда от достъп до лаптопа или домашния му компютър в реално време. Тоест Hostile Takeoverс огледално копие на твърдия му диск.

Знаеше, че самият Plague рядко напуска апартамента си в Сундбюберг, така че се надяваше да изрови някой пъпчив тийнейджър, който да свърши работата на място. Не подписа писмото. Нямаше нужда. Отговори й отново по айсикю петнайсет минути по-късно.

— Колко плащаш?

— 10 000 по сметката ти плюс евентуални разходи и 5000 за асистента ти.

— Ще ти съобщя след малко.

Получи отговор от Plague в четвъртък сутринта. Електронното писмо съдържаше единствено ftp адрес. Лисбет се изуми. Не бе очаквала резултат в близките две седмици. Да проникнеш незаконно по подобен начин в нечий компютър, дори и с помощта на гениалната програма на Plague и специално изработения хардуер, бе труден процес, който се състоеше в тайно изпращане на информация, килобайт по килобайт, в нечий компютър с цел създаването на проста програма. Колко време щеше да отнеме процесът, зависеше от това колко често Екстрьом използваше компютъра си. Бяха необходими и още няколко дни, докато цялата информация от твърдия му диск бъде копирана. Изпълнението на процедурата в рамките на четирийсет и осем часа не само беше същинско чудо, но и на теория бе невъзможно. Лисбет беше впечатлена. Изпрати му съобщение по айсикю.

— Как го постигна?

— Четирима души в домакинството имат компютри. Можеш ли да си представиш — нямат защитна стена. Сигурността е на нулево ниво. Трябваше единствено да пъхнем кабела и да започнем да качваме информация. Разходите ми са 6000. Можеш ли да си го позволиш?

— Да. Ще получиш и бонус за бързо свършена работа.

Тя се поколеба за миг, след което направи интернет превод в размер на 30 000 крони по сметката на Plague . Не искаше да го изплаши с надути суми. След това седна на стола си от ИКЕА, модел „Верксам“, и проникна в лаптопа на прокурор Екстрьом.

За един час успя да прочете всички доклади, които Ян Бублански бе изпратил на ръководителя на предварителното разследване. Заподозря, че подобни доклади не би трябвало да напускат сградата на полицията, но Екстрьом чисто и просто пренебрегваше разпоредбите, след като работеше от вкъщи при незащитена интернет връзка.

Това за пореден път доказваше тезата, че нито една система за сигурност не може да функционира добре при наличието на глупави служители. В компютъра на Екстрьом тя откри изключително важна информация.

Първо разбра, че Драган Армански е предоставил на Бублански двама служители напълно безплатно, което на практика означаваше, че „Милтън Секюрити“ спонсорираше преследването й. Задачата им бе по всякакъв начин да спомогнат за залавянето на Лисбет Саландер. „Благодаря, Армански. Няма да го забравя.“ Помръкна, когато откри кои бяха въпросните служители. Според нея Буман беше кон с капаци, но поне се държеше коректно с нея. Никлас Ериксон бе корумпирана нула, която бе използвала статуса си в „Милтън Секюрити“, за да измами един от клиентите на компанията.

Лисбет Саландер имаше селективен морал. Тя самата не би се поколебала да измами някой клиент, стига да го сметнеше за заслужено, но никога не би си го позволила, ако приемеше работа, обвързана с клауза за конфиденциалност.

Лисбет бързо откри, че лицето, което предоставя информация на медиите, е самият Екстрьом. Това ставаше ясно от електронните му писма, с които отговаряше на въпроси относно съдебномедицинската експертиза на Лисбет Саландер и връзката й с Мириам Ву.

Друга важна подробност бе, че екипът на Бублански нямаше ни най-малка представа къде да я търси. Прочете с интерес доклад за предприетите към настоящия момент мерки. В него бяха включени и адресите, поставени под частично наблюдение. Списъкът бе кратък. Той съдържаше, разбира се, Лундагатан, но също така и адреса на Микаел Блумквист, стария адрес на Мириам Ву край площад Санкт Ерик, както и този на „Кварнен“, където е била забелязана. „Защо, по дяволите, ми трябваше да се набивам на очи с Мими тогава? Какъв идиотски импулс.“

В петък детективите на Екстрьом бяха стигнали и до „Ивъл Фингърс“. Предположи, че това ще доведе до посещаването на още адреси. Сбърчи вежди. Мда, край на отношенията й с тези момичета, с които впрочем не беше търсила контакт след завръщането си в Швеция.