Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Колко?

— Цената беше като за приятел. Помагах им с контрабандата.

— Колко?

— Всичко на всичко няколко хилядарки.

— На една от снимките Инес се намира в този апартамент.

— Хари я докара.

Той отново изхлипа.

— Значи срещу няколко хилядарки имаше момиче, с което можеше да правиш каквото поискаш. Колко пъти я изнасили?

— Не знам… Няколко.

— Добре. Кой е главатар на бандата?

— Ще ме убият, ако проговоря.

— Това не е мой проблем. В момента аз съм ти далеч по-голям проблем от братята Ранта.

Тя вдигна пистолета.

— Ато. Той е най-голям. Хари движи нещата.

— Кой друг членува в бандата?

— Познавам само Хари и Ато. Приятелката на Ато също е замесена. И едно момче на име… не съм сигурен. Пале или нещо подобно. Швед е. Не го познавам. Наркоман е, момче за всичко.

— Приятелката на Ато?

— Силвия. Проститутка е.

Лисбет помълча известно време, отдадена на размисъл. След това вдигна глава.

— Кой е Зала?

Пер-Оке Сандстрьом пребледня. „И Даг Свенсон зададе същия въпрос.“ Не продума толкова дълго време, че лудото момиче започна да се ядосва.

— Не знам — рече той. — Не знам кой е.

Лисбет Саландер помръкна.

— Дотук се справи добре. Не пропилявай шанса си — рече тя.

— Честен кръст. Не знам кой е той. Журналистът, когото застреля…

Изведнъж замлъкна. Внезапно осъзна, че може би не е добра идея да споменава за убийствата в Еншеде.

— Да?

— Той ме попита същото. Не знам. Ако знаех, щях да кажа. Кълна се. Ато го познава.

— Говорил си с него.

— Една минута по телефона. Разговарях с някого, който се представи като Зала. По-точно казано, той говореше с мен.

— Защо?

Пер-Оке Сандстрьом примижа. В очите му се стичаха капки пот, а по брадичката му — сополи.

— Аз… Искаха да им направя още една услуга.

— Разказът ти започва да става муден и дразнещ — предупреди го Лисбет Саландер.

— Искаха да замина отново за Талин и да докарам в Швеция предварително натоварена с амфетамини кола. Отказах.

— Защо?

— Нещата излизаха от контрол. Бяха големи гангстери. Исках да се оттегля. Имах работа за вършене.

— Тоест искаш да кажеш, че си бил гангстер през свободното си време.

— Всъщност не съм такъв — рече той плачливо.

— Така ли?

Гласът й бе изпълнен с такова презрение, че Пер-Оке Сандстрьом затвори очи.

— Продължавай. Как Зала се оказа замесен в цялата история?

— Беше същински кошмар.

Той замлъкна, а по страните му отново започнаха да се стичат сълзи. Прехапа устна толкова силно, че тя се спука и започна да кърви.

— Мудно — рече Лисбет Саландер хладно.

— Ато се опитваше да ме убеди на няколко пъти. Хари ме предупреди, че Ато започва да се ядосва и че не знае какво ще се случи. Накрая се съгласих да се срещна с Ато. Случи се през август миналата година. Отидох с Хари до Нуршборг…

Устните му продължиха да се движат, но не се чуваше нищо. Лисбет Саландер присви очи. Гласът му се върна.

— Ато беше като напълно полудял. Много е жесток. Представа си нямаш колко. Каза ми, че е твърде късно да се отказвам и че ако не изпълнявам нарежданията му, ме очаква смърт. Бяха ми приготвили демонстрация.

— Да?

— Принудиха ме да ги последвам. Карахме в посока към Сьодертеле. Ато ме накара да си нахлузя плик на главата. Бях уплашен до смърт.

— Значи си пътувал с плик на главата. Какво се случи после.

— Колата спря. Не знаех къде съм.

— Къде ти сложиха плика?

— Малко преди Сьодертеле.

— Колко време измина, преди да пристигнете?

— Може би… Може би около трийсетина минути. Измъкнаха ме от колата. Намирахме се пред някакъв склад.

— Какво се случи после?

— Ато и Хари ме вкараха вътре. Беше светло. Първото, което видях, беше един нещастник, проснат на циментовия под. Завързан. И смлян от бой.

— За кого става въпрос?

— Казваше се Кенет Густавсон. Научих го впоследствие. Никога не ми споменаха името му.

— Какво друго се случи?

— Имаше един мъж. Най-огромният, когото съм виждал през живота си. Същински исполин. Само мускули.

— Как изглеждаше?

— Рус. Олицетворение на дявола.

— Име?

— Не се представи.

— Добре. Рус великан. Кой още беше там?

— Имаше още един мъж. Видът му бе изтерзан. Рус. С конска опашка.

„Маге Лундин.“

— Други?

— Само аз, Хари и Ато.

— Продължавай.

— Русият… тоест великанът ми даде стол да седна. Не ми каза нито дума. Ато говореше. Каза, че момчето на пода е предател. Искаше да ми покаже какво се случва с непослушните.