Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Ато имаше доста мрачно досие в криминалния регистър. Бе фински гражданин, но имаше естонски корени. Семейството му пристига в Швеция през 1971-ва. Между 1972 и 1978 г. работи като дърводелец към строителна компания „Скноска Симентютери“. Уволняват го, след като го залавят да краде на един строеж. Бива осъден на седем месеца затвор. От 1980 до 1982 г. работи за значително по-малка строителна фирма. Освобождават го от длъжност, след като неколкократно се явява на работа в нетрезво състояние. До края на осемдесетте се издържа като пазач, техник на фирма за поддръжка на бойлери, мияч и отговорник по поддръжката в едно училище. Изгонен е от всички тези места, след като отива на работа мъртвопиян или участва в различни сбивания. В училището се задържа едва няколко месеца, докато една учителка не го обвинява в сексуален тормоз и агресивно поведение.

През 1987 г. е осъден на глоба и един месец затвор за кражба на кола, шофиране в нетрезво състояние и търговия с крадени стоки. На следващата година отново е осъден да заплати глоба, този път за незаконно притежание на оръжие. През 1990 г. е осъден за сексуално престъпление, характерът на което не бе упоменат в криминалния регистър. През 1991-ва е обвинен за отправяне на заплахи, но по-късно бива оневинен. Още същата година обаче е глобен и осъден условно за контрабанда на алкохол. През 1992 г. излежава три месеца за нанасяне на побой на своята приятелка, както и за отправяне на заплахи срещу сестра й. Следващата присъда е чак през 1997 г. — за провинение, свързано с търговия с крадени вещи и нанасяне на тежки телесни повреди. Този път е осъден на десет месеца затвор.

По-младият му брат Хари Ранта на свой ред пристига в Швеция през 1982-ра и през осемдесетте години работи за по-продължителен период от време в склад. Според досието му е осъждан три пъти.

През 1990 г. е осъден за застрахователна измама. През 1992-ра получава двугодишна присъда за нанасяне на тежки телесни повреди, търговия с крадени вещи, кражба в особено големи размери и изнасилване. Бива екстрадиран във Финландия, но се връща обратно в Швеция още през 1996 г., когато отново е осъден на десет месеца затвор за нанасяне на тежки телесни повреди и изнасилване. Присъдата е обжалвана и апелативният съд застава на страната на Хари Ранта, като го оправдава по обвинението в изнасилване. Това за нанасяне на тежки телесни повреди обаче остава и той лежи шест месеца в затвора. През 2000 г. срещу Хари Ранта отново е подадена жалба за отправяне на заплахи и изнасилване. Жалбата обаче по-късно е оттеглена и случаят — приключен.

Провери последната им адресна регистрация и установи, че Ато Ранта живее в Нуршборг, а Хари Ранта — в Албю.

Паоло Роберто вече се бе отчаял, когато за петнайсети път набра телефонния номер на Мириам Ву и отново чу записа, че абонатът не може да бъде избран. Ходеше до Лундагатан по няколко пъти на ден, след като пое ангажимента да я открие. Никой не му отваряше.

Хвърли един поглед на часовника си. Бе малко след осем вечерта. Вторник. Все някога трябваше да се прибере. Разбираше напълно защо Мириам Ву се крие, но медиите се бяха поуспокоили вече. Реши, че вместо да се разкарва напред-назад като топче за пинг-понг, е по-добре да се застопори пред вратата й, в случай че тя се появи, за да си вземе дрехи или нещо подобно. Напълни термос с кафе и си приготви няколко сандвича. Преди да напусне апартамента си, се прекръсти пред разпятието с Мадоната.

Паркира на трийсетина метра от входа на Лундагатан и плъзна назад седалката, за да отвори повече място за краката си. Пусна радиото и усили звука. В колата му имаше залепена снимка на Мириам Ву, която бе изрязал от един вечерен вестник. Намираше я за привлекателна. Оглеждаше търпеливо минувачите. Мириам Ву все така не се появяваше.

Звънеше й през десет минути. Отказа се към девет часа, когато мобилният му телефон даде звуков сигнал, че батерията му е пред свършване.

Пер-Оке Сандстрьом прекара вторника в състояние на пълна апатия. Бе останал през цялата нощ на дивана си, неспособен да отиде и да си легне, както и да възпре внезапните пристъпи на плач, които го връхлитаха през равни интервали от време. Сутринта слезе до магазина за алкохол в центъра на Сулна и си купи 250 мл водка „Сконе“. След това се върна на дивана и изпи половината бутилка.

Осъзна в какво състояние се намира едва вечерта и се размисли как да постъпи. Искаше му се никога да не бе чувал за братята Ато и Хари Ранта и за техните курви. Не можеше да разбере как като последен глупак се бе оставил да го подмамят в апартамента в Нуршборг, където Ато завърза седемнайсетгодишната силно надрусана Инес Хамуйерви с разтворени крака и го предизвика да се състезават кой от двамата ще издържи повече. Бяха се редували и Пер-Оке спечели, като през цялата вечер и цялата нощ се съвкупява с нея по най-различни начини.