Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Бе взела ключовете от апартамента му, така че можа без проблем да отключи външната врата. Веднага след това отвори един от прозорците, откъдето можеше да избяга, в случай че изникнеше някаква неприятност. Под неприятност разбираше неочакваното посещение на някой полицай в къщата.

Лятната хижа на Бюрман представляваше стара и сравнително малка постройка с всекидневна, спалня и малък бокс с течаща вода. Тоалетната бе на двора. За трийсет минути огледа всички шкафове, гардероби и чекмеджета. Не откри абсолютно нищо, свързано с нея или Зала.

Накрая излезе на двора и огледа тоалетната и един навес за дърва. Там не намери нито документация, нито нещо ценно. Пътуването й се оказваше напразно.

Седна на площадката пред къщата, пийна малко вода и изяде една ябълка.

Когато се върна вътре, за да затвори прозореца, спря в антрето и се загледа в една еднометрова алуминиева стълба. Отново отиде във всекидневната и внимателно огледа дървения таван. Отворът за тавана едва се забелязваше между две греди. Донесе стълбата, отвори капака и веднага откри пет папки с формат А4.

Русият великан бе притеснен. Нещата съвсем се бяха объркали, а катастрофалните събития се редуваха едно след друго.

Сандстрьом се бе обадил на братята Ранта. Ужасен им бе докладвал, че Даг Свенсон планира да публикува разобличителен репортаж за посещенията му при проститутките и за братята Ранта. Това само по себе си не бе кой знае какъв проблем. Русият великан не се интересуваше, че медиите възнамеряват да разобличат Сандстрьом, а братята Ранта можеха да се покрият за известно време. Те така и сториха, като се качиха на ферибота „Балтик стар“ и прекосиха Балтийско море, за да се отправят на дълга почивка. Бе малко вероятно целият шум да доведе до съдебни дела, но даже и да се случеше най-лошото, щяха някак да се измъкнат. Това беше един от рисковете на професията.

Но Лисбет Саландер бе успяла да избяга от Маге Лундин. Това беше напълно непонятно, като се има предвид, че тя бе като порцеланова кукла в сравнение с него, а цялата му задача бе просто да я напъха в колата и да я докара до склада на юг от Нюкварн.

След това Сандстрьом бе посетен за втори път от Даг Свенсон, който вече бил по петите на Зала. Това напълно променяше нещата. Паниката на Бюрман и ровенето на Даг Свенсон представляваха потенциална опасност.

Аматьорът е гангстер, който не е готов да приеме последствията. Бюрман беше пълен аматьор. Русият великан бе посъветвал Зала да не се захваща с Бюрман, но Лисбет Саландер привличаше Зала с неустоима сила. Зала мразеше Саландер. Поведението му бе напълно ирационално. Беше напълно обсебен от нея.

По някаква случайност русият великан се намираше в дома на Бюрман вечерта, когато Даг Свенсон му се обади. Същият проклет журналист, който вече бе създал проблеми на Сандстрьом и братята Ранта. Великанът се отби у адвоката, за да го успокои или заплаши (според ситуацията) във връзка с неуспешния опит за отвличане на Лисбет Саландер. След обаждането на Свенсон Бюрман изпадна в неконтролируема паника. И постъпи необяснимо глупаво. Пожела да се оттегли.

На всичкото отгоре извади каубойския си пистолет, за да го заплаши. Русият великан го погледна учудено и му отне пистолета. Така или иначе носеше ръкавици и нямаше да остави отпечатъци. Всъщност Бюрман не му бе оставил друга възможност с откаченото си поведение.

Бюрман, разбира се, знаеше кой е Зала. Това го превръщаше в тежест. Не можеше да си обясни защо бе накарал Бюрман да се съблече, освен може би защото изобщо не го харесваше и искаше да му го покаже. Изуми се, когато видя татуировката на корема му: АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ОТРЕПКА И ИЗНАСИЛВАЧ.

За един кратък миг дори изпита съжаление към Бюрман. Той бе пълен идиот. Русият великан обаче работеше в бранш, където подобни неадекватни чувства не биваше да пречат на дейността му. Затова го заведе в спалнята, накара го да застане на колене и използва възглавница вместо заглушител.

Отдели пет минути, за да претърси апартамента на Бюрман и да провери дали има нещо, което да го свързва със Зала. Откри единствено номера на собствения си мобилен телефон. За всеки случай прибра и мобилния на Бюрман.

Даг Свенсон бе следващият проблем. Ако откриеха Бюрман мъртъв, Даг Свенсон веднага щеше да позвъни в полицията. Щеше да им разкаже, че адвокатът е застрелян само няколко минути след като той му се е обадил и е разпитвал за Зала. Не се искаше голяма фантазия, за да разбере човек, че Зала щеше да стане обект на засилено внимание.