Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет го погледа, чудейки се дали да си направи труда да му зададе няколко въпроса относно самоличността на русия великан, в компанията на когото го бе видяла в сладкарница „Блумгренс“ и който според думите на журналиста Пер-Оке Сандстрьом заедно с Маге Лундин бе убил някакъв човек в склад. Хм. Може би трябваше да изчака малко и да го разпита, преди да го простреля.

Но от една страна, Маге Лундин, изглежда, не бе в състояние да води нормален разговор, и от друга, съществуваше потенциална възможност някой да е чул стрелбата. Следователно трябваше незабавно да напусне района. Можеше да открие Маге Лундин по-късно и да го разпита в по-спокойна обстановка. Спусна предпазителя, прибра пистолета в джоба на якето си и взе раницата си.

Бе изминала около десет метра надолу по пътя, който започваше от лятната къща на Нилс Бюрман, когато спря и се обърна. Бавно се върна назад и огледа внимателно мотоциклета на Маге Лундин.

— Харли Дейвидсън — рече тя. — Яко.

Бе прекрасен пролетен ден, когато Микаел Блумквист подкара колата на Ерика Бергер в южна посока към Нюнесвеген. Черните поля вече се бяха обагрили леко в зелено, а и навън наистина бе топло — идеално време, за да загърби всичките си проблеми и да замине за къщата си в Сандхамн.

Бе се разбрал с Гунар Бьорк да го посети в един часа, но беше подранил, затова спря в Даларьо, за да изпие чаша кафе и да прочете вечерната преса. Не се бе готвил предварително за срещата. Бьорк определено имаше какво да му разкаже и Микаел бе твърдо решен, че няма да напусне Смодаларьо, преди да е научил нещо за Зала. Нещо, за което да може да се хване оттук нататък.

Бьорк го посрещна на двора. Изглеждаше по-самоуверен и наперен отпреди два дни. „Какво ли е намислил днес?“ Микаел не му подаде ръка.

— Мога да ти дам информация за Зала — рече Гунар Бьорк. — При едно условие.

— Какво е то?

— Искам името ми да не бъде включено в репортажа на „Милениум“.

— Добре.

Бьорк изглеждаше изненадан. Блумквист прие с лекота и без протести условието, за което Бьорк се готвеше да води дълга борба. Това беше единственият му коз. Информация за убийствата срещу анонимност. А Блумквист веднага се съгласи да се откаже от една сензационна новина.

— Говоря сериозно — рече Бьорк подозрително. — Искам да получа писмено уверение.

— Няма проблем, но подобен документ не би имал никаква стойност. Извършил си престъпления, за които знам и на практика съм задължен да съобщя в полицията. Притежаваш информация, която искам да получа, и се възползваш от положението, за да купиш мълчанието ми. Премислил съм всичко и съм съгласен. Улеснявам те, като ти обещавам да не споменавам името ти в статията на „Милениум“. Имаш две възможности — да ми се довериш или не.

Бьорк се замисли.

— Аз също имам условие — рече Микаел. — Цената на моето мълчание е да ми разкажеш всичко, което знаеш. Ако открия, че си премълчал нещо, всичките ни уговорки отпадат. Ще се погрижа името ти да се появи на първите страници на всички вестници в Швеция, точно както се случи с Венерстрьом.

Бьорк потрепери при тази мисъл.

— Добре — рече той. — Нямам избор. Даваш ми дума, че името ми няма да се появи в „Милениум“, а аз ще ти кажа кой е Зала. В това отношение бих искал да бъда защитен в качеството си на източник.

Стиснаха си ръцете. Микаел току-що бе дал дума да помогне за прикриването на едно престъпление, но изобщо не се притесняваше. Обещал бе само едно — нито той, нито вестник „Милениум“ да споменават името на Бьорк. Само че цялата му история фигурираше в книгата на Даг Свенсон. А тя щеше да бъде публикувана. Микаел бе твърдо решен да се погрижи за това.

Сигналът бе подаден в 15,18 часа. Позвъниха директно в полицията в Стренгнес, а не на телефон 112. Собственикът на лятна къща на име Йоберг, чийто имот се намираше в близост до Сталархолмен в Източна посока, съобщи, че чул стрелба и отишъл да провери какво се е случило. Открил двама сериозно ранени мъже. Всъщност единият от тях нямал тежки наранявания, но изпитвал адски болки. Лятната къща, в чийто двор се намирали мъжете, била собственост на Нилс Бюрман. Тоест на покойния вече адвокат Нилс Бюрман, за когото се изписа толкова много по вестниците.

Полицията в Стренгнес бе имала доста натоварена сутрин — бе провела мащабна, отдавна планирана акция за контрол на скоростта по пътищата. Акцията приключи в следобедните часове, след като в полицията постъпи сигнал, че петдесет и седем годишна жена е убита от партньора си на семейни начала в дома им във Фининге. Почти по същото време бе избухнал пожар в сграда в Стурйердет, а на всичкото отгоре и две коли се бяха сблъскали фронтално на пътя към Еншьопинг край остров Вархолмен. Сигналите постъпиха в рамките на няколко минути и почти всички служители на полицията в Стренгнес бяха заети.