Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Бублански вдигна вежди.

— Защо й е на Лисбет Саландер да отреже парче от якето му? За трофей?

— Нямам представа, но си мислех нещо друго — рече Йеркер Холмберг.

— Какво?

— Магнус Лундин има голям търбух, рус е и носи косата си вързана на конска опашка. Един от мъжете, отвлекли приятелката на Лисбет Саландер — Мириам Ву, е бил рус, с бирено коремче и конска опашка.

Лисбет Саландер не бе изпитвала такава еуфория, откакто преди няколко години посети „Грьона Лунд“ 80 80 Увеселителен парк в Стокхолм. — Б.пр. , за да се качи на скоростното влакче и да изпита усещането „свободно падане“. Бе се возила три пъти и щеше да го стори с удоволствие още три пъти, ако не й бяха свършили парите.

Установи, че да се возиш на 125-кубиков мотор „Кавазаки“, който на практика представляваше просто малко по-мощен мотопед, не можеше да се сравни с усещането да управляваш „Харли Дейвидсън“ от 1450 кубика. Първите триста метра по лошо поддържания горски път от къщата на Бюрман мотоциклетът подскачаше нагоре-надолу като влакче на ужасите, а Лисбет се чувстваше като същински жироскоп. На два пъти за малко да излезе от пътя, но с много усилия успя да овладее превозното средство. Бе като да яздиш подплашен лос.

На всичкото отгоре каската непрекъснато й падаше над очите, въпреки че я бе подплатила с парче от дебелото кожено яке на Сони Ниеминен.

Не посмя да спре, за да я нагласи, защото се страхуваше, че няма да успее да задържи мотора изправен. Бе прекалено дребна, за да достигне земята с крака, и се боеше, че мотоциклетът може да падне. В такъв случай никога нямаше да успее да го вдигне отново.

Задачата й се улесни, когато излезе на по-широкия чакълест път, който водеше до вилната зона. Когато след няколко минути излезе на главния път за Стренгнес, се престраши да пусне кормилото с една ръка и да нагласи каската си. След това даде газ. Измина разстоянието до Сьодертеле за рекордно кратко време, като се усмихваше щастливо през целия път. Малко преди Сьодертеле срещна две шарени коли с включени светлини.

Най-умно би било да зареже мотора още в Сьодертеле и да се качи като Ирене Несер на влака за Стокхолм, но Лисбет Саландер не можа да устои на изкушението. Излезе на Е4 и отново настъпи газта. Следеше старателно да не превишава позволената скорост или поне да не е с много, но въпреки това имаше усещането, че пада свободно във въздуха. Едва когато стигна до Елвшьо, свърна от шосето. Намери пътя до местния панаир и успя да паркира, без чудовището да падне на земята. С тъга заряза мотоциклета и каската с парчето от якето на Сони Ниеминен и отиде пеша до железопътната гара. Съвсем бе измръзнала. Слезе след една спирка на „Сьодра“, разходи се до апартамента си до Мусебаке и се излегна във ваната.

— Името му е Александър Залаченко — рече Гунар Бьорк. — Но на практика не съществува. Не е регистриран.

„Зала. Александър Залаченко. Най-накрая разполагам с име.“

— Кой е той и къде бих могъл да го намеря?

— Не е човек, когото би искал да срещнеш.

— Вярвай ми, страшно много държа да се срещна с него.

— Информацията, която ще ти дам, е секретна. Ако се разбере, че си я получил от мен, ще ме осъдят. Това е една от най-големите тайни на всички институции, заети със защитата на Швеция. Надявам се, че разбираш защо е толкова важно да ми гарантираш анонимност.

— Вече ти обещах.

— Достатъчно възрастен си, за да си спомняш Студената война.

Микаел кимна. „Давай по същество.“

— Александър Залаченко е роден през 1940 година в Сталинград, в бившия Съветски съюз. Когато е на една година, Хитлер започва осъществяването на плана „Барбароса“ и офанзивата на Източния фронт. И двамата родители на Залаченко загиват във войната. Поне така мисли той самият. Не знае какво точно се е случило по това време. Най-ранните му спомени са от сиропиталището в Урал.

Микаел кимна, за да му покаже, че следи историята.

— Сиропиталището се намира в един гарнизонен град и е поддържано от Червената армия. Може да се каже, че Залаченко още в ранна възраст получава военно обучение. Все пак става дума за най-страшните години от управлението на Сталин. След разпадането на Съветския съюз на бял свят излязоха много документи за провеждането на различни експерименти с цел създаването на специално обучена елитна войска от сираци, възпитавани от държавата. Залаченко е такова дете.

Микаел кимна.

— Ще се опитам да съкратя дългата му биография. Когато е на пет години, го изпращат в армейско училище. Оказва се, че е много талантлив. През 1955-та, когато е на петнайсет, продължава обучението си във военното училище в Новосибирск. Заедно с две хиляди други кадети получава обучение, характерно за спецназ, тоест за елитните руски войски.