Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Какво имаш предвид?

— Залаченко е хлъзгав като риба. Може да е невероятно чаровен, но и параноичен и луд. Имаше периоди, през които злоупотребяваше с алкохол и проявяваше склонност към насилие. Неведнъж ми се е налагало да излизам през нощта, за да го измъквам от разни каши.

— Например…

— Например веднъж в една кръчма се беше се сдърпал с някого и пребил двамата пазачи, които се опитвали да го усмирят. Залаченко е доста нисък и кльощав мъж, но притежава невероятни умения в ръкопашния бой и за съжаление понякога ги демонстрира при неподходящи обстоятелства. Веднъж дори се наложи да го прибирам от полицията.

— Изглежда ми напълно луд. Рискува, като привлича вниманието върху себе си. Не ми звучи като поведение на професионалист.

— Но той е професионалист. Не е извършвал престъпления в Швеция и не е бил арестуван. Предоставихме му шведски паспорт, лична карта и име. Живееше в апартамент в предградията, за който плащаше тайната полиция. Но не можехме да му забраним да ходи по заведения или по жени. Можехме единствено да разчистваме след него. С него работих до 1985 година, когато получих ново назначение и Залаченко бе поет от друг служител.

— Каква беше ролята на Бюрман?

— Честно казано, от Бюрман нямаше полза. Не беше особено талантлив, а и не му беше мястото при нас. По чиста случайност се оказа въвлечен в историята със Залаченко. Работеше по случая в началото, и то от време на време, когато се нуждаехме от човек, който да се погрижи за правните формалности. Началникът ми разреши проблема с Бюрман.

— Как?

— По най-лесния възможен начин. Осигуриха му цивилна работа в адвокатска кантора, свързана с…

— „Кланг и Рейне“.

Гунар Бьорк погледна остро Микаел. После кимна.

— Бюрман не беше особено способен, но се справяше добре. През годините Сепо му възлагаше различни задачи, по-малки разследвания и така нататък. Затова може да се каже, че той също направи кариера благодарение на Залаченко.

— Къде се намира Зала днес?

Бюрман се поколеба за миг.

— Не знам. Контактите ми с него се разредиха след 1985 г., а през последните дванайсет години изобщо не съм го виждал. Последното, което чух, е, че е напуснал Швеция през 1992-ра.

— Очевидно се е върнал. Името му се споменава във връзка с търговия с оръжия, наркотици и трафик на секс робини.

— Не съм изненадан — въздъхна Бьорк. — Но не можеш да си сигурен дали става дума за същия Зала.

— Вероятността в тази история да има двама замесени, на име Зала, е минимална. Как е шведското му име?

Бьорк наблюдаваше Микаел.

— Не възнамерявам да ти кажа.

— Обеща да не увърташ.

— Искаше да знаеш кой е Зала. Разказах ти. Няма да ти разкрия и последния си коз, преди да съм напълно сигурен, че ще спазиш своята част от уговорката.

— Зала вероятно е извършил три убийства, а полицията преследва грешен човек. Ако мислиш, че ще спра дотук, без да узная истинското му име, дълбоко грешиш.

— Откъде знаеш, че Лисбет Саландер е невинна?

— Просто го знам.

Гунар Бьорк се усмихна на Микаел. Изведнъж се почувства много по-уверен.

— Мисля, че Зала е убиецът — рече Микаел.

— Грешиш. Зала никого не е застрелял.

— Откъде знаеш?

— Защото днес Зала е на шейсет и пет и е инвалид. Единият му крак е ампутиран и му е трудно да ходи. Не би могъл да търчи около Оденплан и Еншеде и да стреля по хората. Ако реши да убива някого, трябва да си поръча такси.

Малин Ериксон се усмихна учтиво на Соня Мудиг.

— За това трябва да попитате Микаел.

— Добре.

— Не мога да обсъждам проучването му с вас.

— Но ако мъжът, когото наричат Зала, е вероятният извършител…

— Трябва да говорите с Микаел — повтори Малин. — Мога да ви помогна с информация за работата на Даг Свенсон, но не и по отношение на нашето разследване.

Соня Мудиг въздъхна.

— Разбирам. Какво можете да ми кажете за лицата от този списък?

— Само това, което Даг Свенсон е написал, но нищо за източниците. Обаче трябва да знаете, че Микаел е разговарял с около дузина от въпросните лица и ги е зачеркнал като вероятни извършители. Може би ще ви е от помощ.

Соня Мудиг кимна колебливо. „Не, няма да ми помогне. Полицията трябва да ги посети и разпита официално. Съдия. Трима адвокати. Няколко политици и журналисти… и колеги. Голяма веселба ще падне.“ Соня Мудиг си каза, че е трябвало да започнат с разпитите още в деня след убийството.

Погледът й попадна върху едно от имената от списъка. Гунар Бьорк.

— Не е посочен адресът на това лице.