Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Не.

— Защо?

— Работи в тайната полиция и адресът му е секретен. Но в момента е в болнични. Даг Свенсон така и не можа да се свърже с него.

— А вие успяхте ли? — усмихна се Соня Мудиг.

— Попитайте Микаел.

Соня Мудиг се бе загледала в стената над бюрото на Даг Свенсон. Размишляваше.

— Може ли да ви задам един личен въпрос?

— Заповядайте.

— Кой според вас е убил приятелите ви и адвокат Бюрман?

Малин Ериксон не отговори. Искаше й се Микаел Блумквист да е тук и да отговаря на въпросите. Не й беше приятно да я разпитва полицията, въпреки че нямаше какво да крие. Още по-неприятно й беше, че не може да обясни какво точно бяха открили. След това чу гласа на Ерика Бергер зад гърба си.

— Изхождаме от факта, че целта на убийствата е била да се запуши устата на Даг Свенсон, но не знаем кой е извършителят. Микаел се е съсредоточил главно върху неизвестно лице на име Зала.

Събитията около лятната къща на Бюрман бяха последвани от трескави дейности през целия следобед. В цялата област бе вдигната тревога с информацията, че Лисбет Саландер най-накрая е дала признак на живот. Съобщиха, че тя най-вероятно се придвижва с „Харли Дейвидсън“, собственост на Маге Лундин. Отправиха предупреждение към полицаите, че е въоръжена и е простреляла човек до лятна къща в близост до Сталархолмен.

Полицията разположи постове при подстъпите към Стренгнес и Мариефред, както и към Сьодертеле. Вечерта влаковете между Сьодертеле и Стокхолм бяха претърсвани часове наред. Не бе открито дребно момиче нито със, нито без „Харли Дейвидсън“.

Едва в седем часа вечерта една полицейска кола забеляза изоставен „Харли Дейвидсън“, паркиран пред Стокхолмския панаир в Елвшьо, след което издирването бе продължено в Стокхолм. Полицаите в Елвшьо докладваха още, че са открили парче от кожено яке с емблемата на МК „Свавелшьо“. Когато разбра за тази улика, инспектор Бублански вдигна очилата на челото си и мрачно се загледа в мрака зад прозореца на кабинета си на Кунгсхолмен.

Целият ден бе белязан с мрачни събития. Отвличането на една от приятелките на Саландер, намесата на Паоло Роберто, последвалият умишлен палеж и откриването на гроба на дребен престъпник в гората около Сьодертеле. Накрая и невероятният хаос в Сталархолмен.

Бублански отиде в големия кабинет и се загледа в картата на Стокхолм и околностите му. Погледът му се плъзна към Сталархолмен, Нюкварн, Свавелшьо и накрая Елвшьо, четирите места, които се бяха прочули по различни причини. След това погледна Еншеде и въздъхна. Имаше неприятното чувство, че полицията изобщо не е в крак със събитията. Всъщност нищо не разбираше. Истината за убийствата в Еншеде май щеше да се окаже доста по-многопластова, отколкото бяха предполагали в началото.

Микаел Блумквист нямаше ни най-малка представа за случилото се в Сталархолмен. Той напусна Смодаларьо към три часа следобед. Спря на една бензиностанция и изпи едно кафе, докато се опитваше да проумее току-що чутата история.

Не очакваше да получи толкова много информация от Бьорк, който обаче категорично отказа да му помогне с последното парче от пъзела, като му разкрие шведската самоличност на Залаченко. Чувстваше се измамен. Историята изведнъж беше свършила, а Бьорк не желаеше да му каже каква е развръзката.

— Имаме уговорка — бе настоял Микаел.

— Изпълних моята част. Казах ти кой е Залаченко. Ако ти трябва още информация, ще се наложи да сключим нова сделка. Трябва да ми гарантираш, че няма да разкриваш името ми и че няма да има никакви последствия.

— Как бих могъл да ти дам подобни гаранции? Не отговарям за полицейското разследване, а рано или късно ще стигнат до теб.

— Не се притеснявам за полицейското разследване. Трябват ми гаранции, че никога няма да споменеш името ми във връзка с курвите.

Микаел забеляза, че Бьорк се притеснява повече да не бъде обвинен в търговия със секс услуги, отколкото в издаване на свръхсекретна служебна информация. Това показваше що за човек е.

— Вече ти обещах, че и дума няма да напиша за теб по този повод.

— Но сега искам да ми гарантираш, че няма да ме споменаваш и във връзка с историята около Залаченко.

Микаел нямаше намерение да му дава подобна гаранция. Можеше да му обещае анонимност, що се отнася до информацията за самия Залаченко, но не повече. Накрая се бяха разбрали да си помислят малко по въпроса, преди да продължат разговора си.

Докато Микаел седеше на бензиностанцията и пиеше кафе, имаше чувството, че отговорът му е под носа, но не може да го види. Бе толкова близо до развръзката, а не съумяваше да проясни мислите си. Накрая си спомни, че има още един човек, който може да хвърли светлина върху историята. Пък и в момента се намираше доста близо до Ерща. Погледна часовника си, бързо се изправи и потегли към Холгер Палмгрен.