Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Какво?

— Не мисля, че Саландер е извършила всичко това. Имам предвид убийствата от Еншеде и Оденплан. И аз като всички останали бях напълно сигурна, когато започнахме, но вече не го вярвам. Не мога да обясня защо.

Бублански кимна. Осъзна, че е съгласен със Соня Мудиг.

Русият великан се разхождаше напред-назад в дома на Маге Лундин в Свавелшьо. Спря до кухненския прозорец и се загледа в пътя. Трябваше вече да са се върнали. Сърцето му бе свито. Нещо не беше наред.

Не му допадаше и да стои сам в къщата на Маге Лундин. Все пак този дом му беше непознат. В таванската му стая ставаше течение, а цялата къща неприятно скърцаше. Опита се да се отърси от тревогата. Русият великан знаеше, че е глупаво, но мразеше да е сам. Изобщо не се страхуваше от хора от плът и кръв, но намираше, че в празните къщи в провинцията има нещо неописуемо зловещо. Множеството звуци подхранваха въображението му. Не можеше да прогони чувството, че някакво тъмно зло го наблюдава през процеп във вратата. Понякога му се струваше, че чува нечие дишане.

Когато бе малък, често му се подиграваха заради страха от тъмното. До момента, когато, без да му мигне окото, постави на място връстниците си и по-големите си приятели, които се забавляваха, като го поднасяха по този повод. Биваше го да наказва.

Въпреки това бе унизително. Ненавиждаше мрака и самотата. Мразеше съществата, обитаващи мрака и самотата. Искаше му се Лундин да се прибере. Присъствието му щеше да възстанови равновесието, дори и да не си говореха и да не бяха в една и съща стая. Щеше да чуе реални звуци от реални движения и щеше да знае, че наблизо има хора.

Опита се да се разсее, като включи стереоуредбата и пусна музика, и нетърпеливо затърси нещо за четене по етажерките на Лундин. За съжаление Лундин не се отличаваше с особена интелигентност, затова трябваше да се задоволи с колекцията му от списания за мотори, мъжки списания и изтъркани криминалета джобен формат, от типа, който никога не му бе допадал. Самотата нагнетяваше все по-силно клаустрофобията му. Отдели известно време, за да почисти и смаже оръжията, които носеше в чантата си. Тази терапия оказа очаквания ефект и леко го успокои.

Накрая обаче си даде сметка, че не може да остане повече в къщата. Разходи се малко навън в двора, за да подиша чист въздух. Гледаше да се движи така, че да не бъде забелязан от обитателите на съседните къщи, но понякога спираше, за да погледа осветените прозорци, зад които се виждаха хора. Ако стоеше съвсем неподвижен, можеше дори да долови музика в далечината.

Преди отново да влезе в дървената къща на Лундин, бе обзет от толкова силно неприятно чувство, че дълго стоя на стълбите с разтуптяно сърце. Накрая успя да се пребори с безпокойството си и решително отвори вратата.

В седем часа слезе на първия етаж и включи телевизора, за да гледа новините на ТВ4. Изслуша потресен анонса, а след това и самия репортаж за стрелбата край лятната къща в Сталархолмен. Именно с тази новина започна емисията.

Изтича нагоре по стълбите до стаята за гости на втория етаж и натъпка личните си принадлежности в една чанта. Две минути по-късно излезе през външната врата и потегли бясно с бялото волво.

Бе успял да се измъкне в последната секунда. Само на няколко километра от Свавелшьо срещна две полицейски коли със запалени лампи, които караха към селото.

Микаел Блумквист успя с много усилия да се срещне с Холгер Палмгрен в шест часа вечерта в сряда. Много трудно убеди персонала да го пуснат. Настояваше толкова много, че дежурната сестра позвъни на някой си д-р А. Сиварнандан, който очевидно живееше близо до санаториума. Сиварнандан пристигна само след петнайсет минути и пое упорития журналист. В началото се опита да го отпрати. През последните две седмици мнозина журналисти бяха търсили Холгер Палмгрен в отчаяни опити да получат изявление от него. Самият Холгер Палмгрен упорито отказваше да приема подобни посетители.

Сиварнандан следеше събитията с безпокойство, ужасѐн от писанията по адрес на Лисбет Саландер в медиите. Забеляза също, че пациентът му е изпаднал в дълбока депресия, която (както подозираше Сиварнандан) се дължеше на факта, че не бе в състояние да направи каквото и да било. Палмгрен се бе отказал от рехабилитацията и прекарваше дните си в четене на дневните вестници и в гледане на телевизия, за да следи преследването на Лисбет Саландер. Като цяло стоеше в стаята си и размишляваше.

Микаел обаче продължаваше упорито да седи до бюрото на Сиварнандан и да му обяснява, че при никакви обстоятелства не би притеснил Холгер Палмгрен и целта му не е да получи изявление. Каза му, че е добър приятел на издирваната Лисбет Саландер, че се съмнява във вината й и че отчаяно се опитва да намери информация, която да хвърли светлина върху определени събития от миналото й.