Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Микаел Блумквист мина покрай виненочервената хонда пред входа на Лисбет Саландер, въведе кода и изчезна. След две минути отново излезе на улицата. Няма никой вкъщи? Блумквист погледна надолу по улицата. Изглежда, се чудеше какво да прави. Бублански го наблюдаваше замислено.

Бублански се притесняваше, че ако Блумквист е излъгал за нападението на Лундагатан, то вероятно играе някаква игра и в най-лошия случай може да се окаже замесен в убийствата. Но ако казваше истината, а все още нямаше доказателства за противното, в цялата драма имаше някакво скрито неизвестно. Това означаваше, че има непоявили се до този момент действащи лица и че убийствата ще се окажат далеч по-сложни за разкриване от версията за болното момиче, стреляло в пристъп на лудост.

Когато Блумквист тръгна към Синкенсдам, Бублански извика подире му. Журналистът спря, видя полицая и тръгна към него. Срещнаха се в долната част на стълбите.

— Здравей, Блумквист. Лисбет Саландер ли търсиш?

— Всъщност, не. Мириам Ву.

— Няма я вкъщи. Някой каза на медиите, че се е върнала.

— Какво ви разказа?

Бублански погледна изпитателно Микаел Блумквист. „Кале Блумквист“.

— Разходи се с мен — предложи Бублански. — Имам нужда от чаша кафе.

Преминаха покрай църквата „Хьогалидшюркан“ в мълчание. Бублански го заведе до кафене „Лиласюстер ви Лилехолсбрун“, където Бублански си поръча дълго еспресо с една супена лъжица студено прясно мляко, а Микаел си взе кафе лате. Седнаха в залата за пушачи.

— Отдавна не бях имал толкова заплетен случай — рече Бублански. — Колко много мога да си позволя да обсъдя с теб, без да го прочета утре в „Експресен“?

— Не работя за „Експресен“.

— Знаеш какво имам предвид.

— Бублански, не мисля, че Лисбет е виновна.

— Дори си се захванал с лично разследване. Затова ли те наричат Кале Блумквист?

Микаел внезапно се усмихна.

— Разбрах, че твоето прозвище е инспектор Бубла.

Бублански се усмихна накриво.

— Защо вярваш, че е невинна?

— Не знам абсолютно нищо за попечителя й, но няма никаква причина да убива Даг и Мия. Особено Мия. Лисбет ненавижда мъже, които мразят жените, а Мия точно в този момент работеше върху изобличаването на сума ти клиенти на проститутки. Двете се борят за едно и също нещо. Лисбет има морал.

— Не мога да си съставя конкретно мнение за нея. Дали е умствено изостанал психопат, или компетентен професионалист в областта на проучванията.

— Лисбет е различна. Тя е изключително асоциална, но в интелектуално отношение е напълно нормална. Може би дори е по-надарена и от двама ни.

Бублански въздъхна. Преценката на Микаел Блумквист съвпадаше напълно с тази на Мириам Ву.

— Въпреки това трябва да бъде заловена. Не мога да се впускам в детайли, но разполагаме с технически доказателства, че се е намирала на местопрестъплението и че е била в контакт с оръжието на убийството.

Микаел кимна.

— Предполагам, че това означава, че сте открили пръстовите й отпечатъци по него. Което обаче не означава, че именно тя е стреляла.

Бублански кимна.

— Драган Армански също се съмнява. Твърде предпазлив е, за да го признае, но и той търси доказателства за невинността й.

— А ти? Какво мислиш?

— Аз съм полицай. Задържам хората и ги разпитвам. Точно в момента Лисбет Саландер се намира в доста неизгодно положение. Осъждали сме хора с далеч по-малко доказателства.

— Не отговори на въпроса ми.

— Не знам. Ако е невинна… Кой според теб би имал интерес да убие попечителя й и приятелите ти?

Микаел извади пакет цигари и предложи на Бублански, но той поклати глава. Блумквист не искаше да лъже полицията и предположи, че трябва да сподели съмненията си по отношение на мъжа с името Зала. Трябваше да разкаже и за полицай Гунар Бьорк от Сепо.

Бублански и колегите му обаче също имаха достъп до материалите на Даг Свенсон, които съдържаха папката, кръстена „Зала“. Трябваше единствено да прочетат съдържанието й. Вместо това те продължаваха стремглаво напред и изнасяха всички интимни подробности от живота на Лисбет Саландер в медиите.

Микаел имаше една идея, но не знаеше докъде би го довела, ако я осъществи. Не искаше да назове Бьорк, преди да е напълно сигурен. „Залаченко“. Той беше връзката между Бюрман, Даг и Мия. Проблемът бе, че Бьорк не му разказа нищо конкретно.

— Остави ме да се поровя още малко и ще ти предложа алтернативна теория.

— Без замесени полицаи, надявам се.

Микаел се усмихна.