Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Бьорк е. Предполагам, че си чел вестници.

— Да. Тя се появи отново.

— Не се е променила особено.

— Това вече не е наш проблем.

— Значи не мислиш, че…?

— Не, не мисля. Онзи случай е отдавна погребан и забравен. Няма връзка.

— Но точно Бюрман от всички. Предполагам, че назначаването му като неин попечител не е било случайно.

По линията настъпи кратко мълчание.

— Не, не беше случайно. Изглеждаше ми добра идея преди три години. Кой би могъл да предположи?

— Колко знаеше Бюрман?

Бившият му шеф изведнъж се изсмя в другия край на слушалката.

— Добре знаеш какъв беше Бюрман. Не се славеше с особена надареност.

— Имам предвид… Знаеше ли за връзката? Може ли в документите му да има информация, която да води до…?

— Не, разбира се, че не. Знам какво те интересува, но не се притеснявай. Саландер винаги е била непредсказуема. Погрижихме се Бюрман да бъде неин попечител само защото искахме да е под контрола на човек, когото познаваме. По-добре това, отколкото някой напълно непознат. Ако се беше разплямпала, той щеше да дойде при нас. Нещата се разрешиха по най-добрия възможен начин.

— Какво имаш предвид?

— Ами, след всичко това Саландер ще остане затворена в лудницата в продължение на дълги години.

— Добре.

— Не се притеснявай. Успокой се и не мисли за друго освен за здравословното си състояние.

Само че началник Гунар Бьорк не можеше да не мисли за друго. Микаел Блумквист се бе погрижил за това. Седна на кухненската маса и се загледа към залива Юнгфрюферден, докато се опитваше да обмисли положението си. Заплахата срещу него идваше от два фронта.

Микаел Блумквист щеше да го разобличи като клиент на проститутки. Следователно имаше значителен риск в края на полицейската си кариера да бъде осъден за нарушаване на закона срещу купуването на сексуални услуги.

Но имаше и нещо по-сериозно — Микаел Блумквист беше по петите на Залаченко, който по някакъв начин бе забъркан в историята. Това щеше да доведе полицията право при Гунар Бьорк.

Бившият му началник бе напълно убеден, че в документацията на Бюрман липсва опасна за него информация. Но не беше така. Ставаше въпрос за документацията от разследването, извършено през 1991 година, която Бюрман беше получил от Гунар Бьорк.

Опита да си припомни срещата с Бюрман отпреди по-малко от девет месеца. Видяха се един следобед в „Гамла стан“, след като Бюрман му се обади и му предложи да изпият по бира. Говориха за стрелба с пистолет и за всевъзможни други неща, но Бюрман го бе потърсил с определена цел. Искаше да го помоли за услуга. Тогава го разпитва за Залаченко…

Бьорк се изправи и се доближи до кухненския прозорец. Беше леко пиян. Всъщност доста пиян. Какво точно го бе питал Бюрман?

— Апропо… Работя върху един случай и попаднах на името на стар познайник…

— Така ли, за кого става въпрос?

— Александър Залаченко. Помниш ли го?

— Естествено. Не е лесно да го забрави човек.

— Какво се случи с него след това?

Обективно погледнато, това не засягаше Бюрман. Ако не бе попечител на Лисбет Саландер, щяха да имат пълно основание да го поставят под наблюдение само защото питаше… Та Бюрман му каза, че се нуждае от документацията от старото разследване. И той му я даде.

Бьорк бе извършил съществена грешка — смяташе, че Бюрман разполага с информация по въпроса. А и Бюрман представи нещата така, сякаш просто се опитва да си спести тежката бюрократична процедура, свързана със секретните документи. При нормални обстоятелства подобно искане би отнело месеци. Особено що се отнася до случай, в който е замесен Залаченко.

„Дадох му разследването. То все още беше секретно, но имах основателни причини да му го предоставя, а и Бюрман умееше да пази тайна. Бе леко шантав, но не и плямпало. Как това би могло да навреди… Оттогава минаха толкова много години.“

Бюрман го беше прецакал. Бе успял да му внуши, че става дума за бюрокрация и формалност. Колкото повече се замисляше, толкова повече се убеждаваше, че Бюрман бе подбрал думите си изключително внимателно и предпазливо.

Но какво, по дяволите, се е опитвал да открие? И защо Саландер го е убила?

Микаел Блумквист посети Лундагатан още четири пъти в събота с надеждата да се види с Мириам Ву, но от нея нямаше и следа.

Прекара по-голямата част от деня в един кафе-бар на Хорнсгатан със своя лаптоп, като за пореден път препрочете електронните писма, които Даг Свенсон бе получил, както и съдържанието на папката „Зала“. През последните седмици преди убийството Даг Свенсон бе отделял все повече време на Зала.