Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

На Микаел му се искаше да може да се обади на Даг Свенсон и да го попита защо документът за Ирина П. се намира във въпросната папка. Единственият разумен извод, до който Микаел можеше да стигне, бе, че Даг е подозирал Зала в извършване на нейното убийство.

В пет часа следобед Бублански му се обади съвсем неочаквано и му даде номера на Мириам Ву. Не можеше да разбере какво бе накарало полицая да промени решението си, но веднага след като получи номера, започна да звъни на Мириам Ву веднъж на всеки половин час. Тя включи телефона си и му вдигна едва в единайсет вечерта. Разговорът им бе кратък.

— Здравей, Мириам. Казвам се Микаел Блумквист.

— И кой, по дяволите, си ти?

— Журналист съм и работя за вестник на име „Милениум“.

Мириам Ву изрази чувствата си кратко и ясно.

— Ясно. Този Блумквист. Върви по дяволите, журналистически боклук.

След това му затвори, преди да има възможност да обясни защо я търси. Чумоса Тони Скала наум и отново й позвъни. Този път не му вдигна. Накрая й изпрати есемес.

„Моля те, позвъни ми. Важно е.“

Тя не го стори.

Късно в събота вечерта Микаел изключи компютъра си, съблече се и се пъхна в леглото. Чувстваше се нещастен и му се искаше Ерика Бергер да е тук.

Лисбет Саландер прекара първата седмица след обявяването й за издирване от полицията, без изобщо да се притесни. Намираше се на сигурно място в апартамента си на улица Фискаргатан до площад Мусебаке. Мобилният й телефон не работеше — бе извадила сим картата. Нямаше намерение да използва този номер повече. С нарастващо удивление следеше заглавията в интернет страниците на вестниците и новинарските емисии по телевизията.

Гледаше ядосано паспортната си снимка, която бе разпространена първо по интернет, а след това оглави всички първи страници във вестниците и новинарските емисии. Не приличаше на човек.

Въпреки че години наред се бе стремила да остане анонимна, сега се превръщаше в едно от най-известните и обсъждани лица в държавата. С лека почуда започна да осъзнава, че обявяването за общодържавно издирване на едно дребничко момиче, заподозряно в тройно убийство, бе една от най-големите новини на годината, с почти същата значимост като историята за сектата от Кнютбю 64 64 Секта, която придобива известност, след като върховният й пастор се оказва забъркан в убийствата на двете си съпруги. — Б.пр. . Сбърчила чело, Лисбет следеше замислено коментарите и обясненията в медийното пространство. Озадачаваше я фактът, че медицинските документи за психичното й заболяване, защитени от принципите на лекарската тайна, изглежда, бяха напълно достъпни за всички редакции. Едно заглавие пробуди забравени спомени.

Един от съдебните репортери на Шведската телеграфна агенция бе сложил конкуренцията в малкия си джоб, след като бе успял да изрови копие от разследването на „Съдебна медицина“ след арестуването на Лисбет на метростанция „Гамла стан“, където бе сритала един пътник в лицето.

Лисбет си спомняше чудесно събитията от метрото. Бе ходила до Оденплан и се прибираше в дома на приемните си родители в Хегерштен (където пребиваваше временно). На станция „Родмансгатан“ във вагона се качи някакъв непознат и на пръв поглед трезвен мъж, който веднага я фиксира с поглед. По-късно научи, че това е Карл Еверт Блумгрен, 52-годишен бивш играч на бънди 65 65 Вид спорт с топка, изключително популярен в Швеция. — Б.пр. от Йевле, в момента безработен. Въпреки че мотрисата беше полупразна, той седна до нея и започна да й се натиска. Сложи ръка на коляното й и се опита да подеме разговор с думите: „Ще ти дам 200 крони, ако дойдеш с мен вкъщи“. Тя го игнорира, но той стана още по-напорист и я нарече „стара кифла“. Фактът, че не му отговори и дори се премести на друга седалка, след като спряха на централната метростанция, не го обезсърчи.