Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Излезе от входа на Лундагатан по-малко от пет минути преди Микаел Блумквист да паркира и напразно да позвъни на вратата й.

Бублански се обади на Соня Мудиг малко след десет сутринта в събота. Тя се бе събудила в девет и си бе поиграла малко с децата, преди съпругът й да ги изведе на разходка, за да им купи бонбони, което беше един вид съботна традиция.

— Чела ли си вестниците днес?

— Всъщност не съм. Събудих се преди около час и след това се занимавах с децата. Какво се е случило?

— Някой от разследващите издава информация на пресата.

— Това го знаем от самото начало. Някой им даде доклада от психиатричната експертиза на Саландер преди няколко дни.

— Прокурор Екстрьом.

— Така ли?

— Да. Естествено. Макар че никога няма да си го признае. Опитва се да подклажда интереса, защото това му носи изгода. В този случай обаче не е той. Журналист на име Тони Скала е разговарял с полицай, който му е предоставил голямо количество информация за Мириам Ву. Включително детайли от вчерашния й разпит. Искахме да го запазим в тайна и Екстрьом е бесен.

— По дяволите.

— Журналистът не назовава източника си. Описва го като лице с „централна роля в разследването“.

— Мамка му! — възкликна Соня Мудиг.

— На едно място в статията източникът е назован с местоимението „тя“.

Соня Мудиг помълча около двайсет секунди, докато осъзнае какво означаваше това. Тя бе единствената жена сред разследващите.

— Бублански… Не съм казала и дума на журналист. Не съм обсъждала разследването с никой външен човек. Дори със съпруга си.

— Вярвам ти. Нито за секунда не съм си помислял, че информацията изтича от теб. Но прокурор Екстрьом, за жалост, е на друго мнение. На всичкото отгоре Ханс Фасте е дежурен през уикенда и влошава нещата с коментари.

Соня Мудиг бе напълно стъписана.

— Какво ще последва сега?

— Екстрьом иска да бъдеш отстранена от разследването до изясняване на ситуацията.

— Това е пълна лудост. Как бих могла да докажа, че…?

— Не е нужно да доказваш каквото и да било. Това е работа на разследващия полицай.

— Знам, но… По дяволите! Колко време ще отнеме разследването?

— То вече приключи.

— Какво?

— Попитах те и ти ми каза, че не си говорила с пресата. Следователно разследването е приключено и трябва единствено да напиша доклад. Ще се видим в девет сутринта в стаята на Екстрьом и ще продължим с въпросите.

— Благодаря, Бублански.

— Няма защо.

— Има само един проблем.

— Знам.

— След като аз не съм разкривала информация, то някой друг от групата го е сторил.

— Имаш ли предположения?

— Чисто спонтанно ми идва да кажа Фасте… Но не вярвам да е той.

— Склонен съм да се съглася с теб. Но той понякога може да е истински гадняр, а вчера наистина беше разстроен.

Бублански обичаше да се разхожда, когато имаше време и атмосферните условия го позволяваха. Това бе едно от малкото двигателни упражнения, които правеше. Живееше на улица Катарина Бангата в Сьодермалм, недалеч от редакцията на „Милениум“, а и от сградата на „Милтън Секюрити“, където Лисбет Саландер бе работила, и от улица Лундагатан, на която се намираше апартаментът й. Освен това бе на хвърлей разстояние и от синагогата на улица Санкт Паулсгатан. В събота следобед той се разходи до всички тези места.

В началото го придружаваше съпругата му Агнес. Бяха женени от двайсет и три години и той й бе напълно верен през цялото това време.

Отбиха се за малко в синагогата и поговориха с равина. Бублански беше полски евреин, а семейството на Агнес, или поне малката част от него, която не бе загинала в Аушвиц, произхождаше от Унгария.

След като излязоха от синагогата, се разделиха — Агнес искаше да отиде на пазар, а съпругът й — да продължи да се разхожда. Изпитваше потребност да остане сам и да помисли върху трудното разследване. Бе обмислил стократно всички мерки, които предприе, след като получи разследването сутринта на Велики четвъртък, но не откри много грешки или пропуски от небрежност.

Една от грешките му бе, че не изпрати веднага човек да прегледа съдържанието на бюрото на Даг Свенсон в „Милениум“. Когато най-накрая реши да го стори, и то лично, Микаел Блумквист вече го беше разчистил.

Друга грешка — пропуснаха факта, че Лисбет Саландер си е купила кола. Йеркер Холмберг обаче не откри нищо интересно в нея. Като се изключи пропускът с колата, разследването беше изключително точно.

Спря се до един павилион на Синкенсдам и се загледа замислено в рекламните табла с уводните страници на вестниците. Паспортната снимка на Лисбет Саландер вече се бе смалила до размерите на една все още лесно различима фотография в горния им ъгъл, а фокусът бе пренесен върху по-пикантни новини.